До филип'ян 2
1 Коли ж оце (є) утїшеннє в Христї, або яка одрада любови, коли (є) яка спільність духа, коли (є) яка милость і милосерде,
И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое милосърдие и състрадание,
2 то сповніть мою радість, щоб однаково думали, одну любов маючи, один дух і один розум.
направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
3 Нїчого (не роблячи) перекором або з марної слави; а смирним розумом один одного вважаючи більшим себе.
Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
4 Не про своє кожен, а також про другого (справи) кожен дбайте.
Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.
5 Так бо нехай думаєть ся у вас, як і в Христї Ісусї,
Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6 котрий, бувши в образї Божому, не вважав хижацтвом бути рівним Богу;
Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 тільки ж умалив себе, прийнявши вид слуги, бувши в подобиї чоловічому,
но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 і здававшись видом, яко чоловік, принизив себе, бувши слухняним аж до смерти, смерти ж хрестної.
и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Тимже і Бог Його високо вознїс, і дав Йому імя, більше всякого імени,
Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;
10 щоб в імя Ісусове приклонилось усяке колїно, що на небі, і на землї, і під землею,
така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,
11 і щоб усякий язик визнавав, що Господь Ісус Христос у славу Бога Отця.
и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Тимже, любі мої, яко ж завсїди слухали ви мене, не тільки як се за мого побиту між вами, а й тепер ще більш за моїм непобитом, із страхом і трепетом про своє спасеннє дбайте.
Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
13 Бог бо се робить у вас, щоб і хотїти (вам) і робити по (Його) вподобі.
Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
14 Усе робіть без нарекання і розбирання,
Вършете всичко без роптане и без препиране,
15 щоб ви були безвинними і чистими, дїтьми Божими непорочними серед лукавого і розворотного роду, що між ними ви сиявте як сьвітила в сьвітї,
за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16 держачи (перед ними) слово життя, на похвалу менї в день Христів, що не дурно ходив я, ані дурно працював.
като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
17 Та хоч і приносять мене в жертву і служеннє віри вашої, я (тим) радуюсь і веселюсь із усїма вами.
Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.
18 Тим же самим і ви радуйтесь і веселїть ся зо мною.
Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.
19 Уповаю ж в Господї Ісусї незабаром послати до вас Тимотея, щоб і менї радїти душею, довідавшись про вас.
А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
20 Нікого бо не маю рівного (йому) душею, щоб (так) щиро дбав про вас.
Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.
21 Усї бо свого шукають, а не Ісус-Христового.
Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.
22 Ви ж досьвід його знаєте; тим, що як батькові дитина, так він служив зо мною в благовістї.
А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.
23 Сього ж оце надїюсь послати зараз, скоро тільки довідаюсь, як воно буде зо мною.
Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене;
24 Маю ж надїю в Господї, що й сам скоро прийду.
а уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда.
25 Вважав же я потрібним послати до вас Єпафродита, брата й товариша мого в працї і боротьбі, а вашого посла й слугу в потребі моїй.
Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;
26 Яко ж бо жадав (бачити) всїх вас і тужив тим, що ви чули, що він нездужав.
понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули че бил болен.
27 Бо й нездужав мало що не до смерти, та Бог помилував його; не його ж тільки, та й мене, щоб не було менї смутку на смуток.
И наистина той боледува близу до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
28 Оце я? скоріш; послав я його, щоб ви, побачивши його знов, зрадїли, та й я меньше мав смутку.
Затова и по-скоро го изпратих, та да го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;
29 Прийміть же оце його в Господї з усякими радощами, і таких держіть у повазї,
Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
30 тим що він за дїло Христове був близько смерти, не дбаючи про своє життє, аби сповнити недостаток служення вашого менї.
понеже заради Христовото дело той дойде близу до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
