Від Матвія 7
1 Не судїть, щоб вас не суджено.
Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Бо яким судом судите, вас судити муть; і якою мірою міряєте, вам одміряєть ся.
Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 Чого ж дивиш ся на порошину в оцї брата твого, у своєму ж оцї полїна не чуєш?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?
4 Або, як скажеш ти братові твоєму: Дай я вийму порошину тобі з ока, а он у тебе самого полїно в оцї?
Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицеміре, перш вийми в себе самого з ока ломаку; тодї добре бачити меш, як вийняти братові твоєму з ока порошину.
Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.
6 Не давайте сьвятого собакам, і не кидайте ваших перед свинями, щоб не потоптали їх ногами своїми й, обернувшись, не порвали вас.
Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.
7 Просїть, то й дасть ся вам; шукайте, то й знайдете; стукайте, то й відчинить ся вам:
Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
8 кожен бо, хто просить, одержує і хто шукає, знаходить; і хто стукає, тому відчиняють.
защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
9 Або, чи в між вами така людина, що в неї син попросить хлїба, а вона подала б йому каменя?
Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?
10 або коли попросить риби, а вона подала б йому гадюку?
или, ако поиска риба, да му даде змия?
11 Коли ж ви, бувши лихими, умієте давати добрі дари дїтям вашим, то чи не більше ж давати ме все добре Отець ваш, що на небі, тим, хто просить у Него?
И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!
12 Оце ж, усе, що бажаєте, щоб робили вам люде, так і ви робить їм; се бо єсть закон і пророки.
И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.
13 Увіходьте вузкими дверима, бо широкі ті двері й розлога та дорога, що веде до погибелі, й багацько таких, що ними входять:
Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
14 вузкі бо ті двері, й тїсна та дорога, що веде до життя, і мало таких, що їх знаходять.
Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.
15 Остерегайтесь лжепророків, що приходять до вас ув одежі овечій, а в серединї вони вовки хижі.
Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 Познаєте їх по овощам їх. Чи збирають виноград із тернини, або фиґи з бодяків?
От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
17 Так усяке добре дерево родить овощ добрий, а пусте дерево родить овощ лихий.
Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добре дерево родити лихого овощу, анї пусте дерево родити овощу доброго.
Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Усяке дерево, що не родить доброго овощу, рубають і кидають ув огонь.
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
20 Оце ж по овощам їх познаєте їх.
И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21 Не кожен, хто говорить до мене: Господи, Господи! увійде в царство небесне, а той, хто чинить волю Отця мого, що на небі.
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, Който е на небесата.
22 Многі казати муть до мене того дня: Господи, Господи, чи не в твоє ж імя ми пророкували? й не твоїм імям біси виганяли? й не твоїм імям великі чудеса робили?
В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
23 І промовлю тодї до них: Нїколи я вас не знав; ійдїть од мене, ви, що чините беззаконнє.
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
24 Оттим же, всякий, хто слухав сї слова мої й чинить їх, того уподоблю я чоловікові мудрому, що вбудував свій будинок на камені;
И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се уприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;
25 і полили дощі, й надійшла повідь і забуяли вітри, й наперли на той будинок; та й не впав він; бо основано його на каменї.
и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 А всякий, хто слухав сї слова мої, та й не чинить їх, уподобить ся чоловікові необачному, що вбудував свій будинок на піску;
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се уприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
27 і полили дощі, й надійшла повідь, і забуяли вітри, й наперли на той будинок; і впав він, і велика була руїна його.
и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.
28 І сталось, як скінчив Ісус оцї слова, дивувавсь народ наукою Його:
И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;
29 бо Він їх навчав, яко маючий власть, а не як письменники.
защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
