Від Матвія 19
1 І сталось, як скінчив Ісус цї слова, вийшов він з Галилеї, і прийшов у гряницї Юдейські, за Йорданом.
Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.
2 І йшло слїдом за Ним пребагато народу, й вигоїв їх там.
И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
3 приступили до Него Фарисеї, спокушуючи Його, й кажучи Йому: Чи годить ся чоловікові розводитись із, жінкою своєю за всяку вину?
Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?
4 Він же, озвавшись, рече їм: Хиба ви не читали, що хто втворив у починї, - чоловіком і жінкою втворив їх?
А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от началото мъжко и женско, и е казал:
5 І рече: Тому чоловік покине батька й матїр та пригорнеть ся до жінки своєї, й будуть у двох тїло одно;
“Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът”?
6 так що вже не двоє, а тїло одно. Оце ж, що Бог злучив, чоловік нехай не розлучуе.
Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7 Кажуть вони Йому: На що ж звелїв Мойсей давати розвідний лист і розводитись із нею?
Казват му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?
8 Рече їм: Мойсей задля жорстокости сердець ваших дозволив вам розводитись із жінками вашими; у починї ж не було так.
Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9 Глаголю ж вам: Хто розведеть ся з жінкою своєю - хиба за перелюб - та оженить ся з иншою, робить перелюб; і хто з розвідкою оженить ся робить перелюб.
И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.
10 Кажуть Йому ученики Його: Коли така справа чоловіка з жінкою, то не добре женитись.
Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11 Він же рече їм: Не всї зміщають слово се, а кому дано.
А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12 Єсть бо скопцї, що з утроби матерної родились так; і в скопцї, що скопились од людей; і в скопцї, що скопили себе задля царства небесного. Хто може змістити, нехай містить.
Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13 Тодї поприводили до Него дїток, щоб положив руки на них, та помолив ся; ученики ж заказували їм.
Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.
14 Ісус же рече: Пустїть дїток, не з'упиняйте їх прийти до мене, бо таких царство небесне.
А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 І, положивши руки на них, пійшов звідтіля.
И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 І ось один, приступивши, каже Йому: Учителю благий, що доброго робити менї, щоб мати життв вічне? (aiōnios g166)
И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? (aiōnios g166)
17 Він же рече до Него: Чого ти звеш мене благим? нїхто не благий, тільки один. Бог. Коли ж бажаєш увійти в життє, держи заповідї.
А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Каже до Него: Которі? Ісус же рече: Оцї: Не вбивай, Не роби перелюбу, Не крадь. Не сьвідкуй криво;
Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Поважай батька твого й матїр, і: Люби ближнього твого, як себе самого.
Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.
20 Каже Йому молодець: Все се хоронив я з малку мого; чого ще не достає менї?
Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?
21 Рече до него Ісус: Коли хочеш бути звершений, іди продай, що маєш, і дай убогим, а мати меш скарб на небі; і приходь, та й іди слїдом за мною.
Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Як же почув молодець се слово, одійшов засмутившись; бо мав достатки великі.
Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 Ісус же рече до учеників своїх: Істино глаголю вам: Що тяжко багатому ввійти в царство небесне.
А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24 Знов же глаголю вам: Легше верблюдові кріз ушко голки пройти, ніж багатому в царство Боже ввійти.
При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 Почувши ж ученики Його, дивувались вельми, кажучи: Хто ж зможе спасти ся?
А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
26 Ісус же, глянувши, рече їм: У людей се не можливе, у Бога ж все можливе.
А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
27 Озвавсь тодї Петр і каже до Него: Ось ми покинули все, та й пїйшди сдїдом за Тобою; що ж буде нам?
Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
28 Ісус же рече до них: Істино глаголю вам: Що ви, пійшовши слїдом за мною, у новонастанню, як сяде Син чоловічий на престолї слави своєї, сядете також на дванайцяти престолах, судячи дванайцять родів Ізраїлевих.
А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 І кожен, хто покинув доми, або братів, або сестер, або батька, або матїр, або жінку, або дїтей, або поля, задля імя мого, в сотеро прийме, й життє вічне осягне. (aiōnios g166)
И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. (aiōnios g166)
30 Тільки ж многі перві будуть останнї, а останні - перві.
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
