Від Марка 8
1 Тими днями, як було пребагато народу й не мали що їсти, покликавши Ісус учеників своїх, рече їм:
О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
2 Жаль мені народу, що вже три днї пробувають зо мною, і не мають що їсти;
Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3 А коли відпущу їх голодних до домівок їх, помлїють в дорозі; деякі бо з них здалека поприходили.
и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4 І відказали Йому ученики Його: Звідкіля ж сих зможе хто тут нагодувати хлібом у пустині?
И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5 І питав їх: Скільки маєте хлібів? Вони ж кажуть: Сїм.
И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6 І звелів Він народові сїдати на землі; і взявши сім хлїбів, оддавши хвалу, ламав і давав ученикам своїм, щоб клали перед ними; і клади перед народом.
И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.
7 І мали рибок кілька; й поблагословивши, казав покласти й те.
Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 Їли ж і наситились, і назбирали останків ламаного сім кошів.
И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.
9 Було ж тих, що їли, з чотири тисячі; і відпустив їх.
А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.
10 І, зараз увійшовши в човен з учениками своїми, прибув у сторони Далманутанські.
И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
11 І вийшли Фарисеї, та й почали перепитуватись із Ним, допевняючись у Него ознаки з неба, спокушуючи Його.
И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 І зітхнувша Він духом своїм, рече: Чого кодло се ознаки шукає? Істино глаголю вам: Не дасть ся кодлу сьому ознака.
А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
13 І, оставивши їх, увійшов знов у човен, і поплив на той бік.
И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.
14 І забули взяти хлїба, й опріч одного хлїба не мали з собою в човнї.
Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
15 І наказував їм, глаголючи: Гледїть, остерегайтесь квасу Фарисейського й квасу Іродового.
И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
16 І міркували вони між собою, кажучи: Се, що хлїба не маємо.
И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
17 І зрозумівши Ісус, рече їм: Чого міркуєте, що хлїба не маєте? Невже ж ви ще не постерегаєте й не розумієте? Чи ще затверділе маєте серце ваше?
А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
18 Очі мавши, не бачите? й, уші мавши, не чуєте, й вже не памятаєте?
Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Як пять хлїбів ламав я на пять тисяч, скільки кошиків повних ламаного назбирали ви? Кажуть Йому: Дванайцять.
Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
20 Як же сїм на чотирі тисячі, скільки кошів повних ламаного назбирали ви? Вони кажуть: Сїм.
И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
21 І рече їм: Як же ви не розумієте?
И каза им: Не разбирате ли още?
22 І приходить у Витсаїду; й приводять Йому слїпого, й просять Його, щоб до него приторкнув ся.
Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
23 І взявши за руку слїпого, вивів його осторонь села; й, плюнувши на очі його, положив руки на него, й спитав його, чи що бачить.
И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 І, позирнувши вгору, каже: Бачу людей, що мов дерева ходять.
И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 Опісля знов положив руки на очі його, й заставив його позирнути вгору; і сцїлив ся він, і бачив ясно все.
После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
26 І відослав його до домівки його, глаголючи: Анї в село не входь, анї розказуй нікому в селї.
И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
27 І вийшов Ісус і ученики Його у села Кесариї Филипової, і дорогою питав учеників своїх, глаголючи їм: Хто я, - кажуть люде?
И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28 Вони ж одказали: Йоан Хреститель; а инші: Ілия; инші ж: Один з пророків.
А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
29 А він рече їм: Ви ж, хто скажете? Озвав ся ж Петр і каже Йому: Ти єси Христос.
Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30 І наказав їм, щоб нікому не казали про Него.
И заръча им никому да не казват за Него.
31 І почав навчати їх, що мусить Син чоловічий багато терпіти, й відцурають ся Його старші, та архиєреї, та письменники, і вбють, і в третій день воскресне Він.
И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 І явно слово гляголав. І взявши Його Петр, почав докоряти Йому.
И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.
33 Він же, обернувшись і поглянувши на учеників своїх, докорив Петру, глаголючи: Іди геть, сатано: бо мислиш не про Боже, а про чоловіче.
А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 І, прикликавши народ укупі з учениками своїми, рече їм: Хто хоче йти за мною, нехай одречеть ся себе, й візьме хрест свій, та й іде слідом за мною.
И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.
35 Хто бо хоче душу свою спасти, погубить її; хто ж погубить душу свою задля мене та євангелиї, той спасе її.
Защото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 Що бо за користь чоловікові, коли здобуде сьвіт увесь, а занапастить душу свою?
Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Або що дасть чоловік у замін душі своєї?
Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Хто бо соромити меть ся мене й моїх словес між кодлом сим перелюбним і грішним, і Син чоловічий соромити меть ся його, як прийде в славі Отця свого з ангелами сьвятими.
Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
