Від Марка 3
1 І ввійшов ізнов у школу; й був там чоловік, що мав суху руку.
И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 І назирали Його, чи сцїлить його в суботу, щоб обвинуватити Його.
И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 І рече до сухорукого чоловіка: Стань посередині.
Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 І рече до них: Чи годить ся в суботу добро робити, чи зло робити? життє спасати, чи погубляти? Вони ж мовчали.
Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 І, позирнувши на них кругом гнівно, жалкуючи над скаменїлостю сердець їх, рехе чоловікові: Простягни руку твою. І простяг, і стала рука його здорова, як і друга.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6 І вийшовши Фарисеї, зараз з Iродиянами зробили раду на Него, як Його погубити.
И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7 Ісус же відійшов з учениками своїми до моря; а великий натовп із Галилеї йшов за Ним, і з Юдеї,
Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 і з Єрусалиму, й з Ідумеї, і зза Йордану; й ті, що кругом Тира та Сидона, натовп великий, прочувши, скільки Він робив, поприходили до Него.
И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 І сказав Він ученикам своїм наготовити Йому човна задля народу щоб не тиснулись до Него.
И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 Многих бо сцїлив, так що видались на Него, щоб приторкнутись до Него, хто з них мав недуги.
Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 А духи нечисті, як бачили Його то падали ниць перед Ним, і кричали, говорячи: Ти єси Син Божий.
И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 І остро грозив їм, щоб Його не виявляли.
Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 І вийшов Він на гору, й покликав, кого схотів сам, і поприходили до Него.
След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
14 І настановив дванайцятьох, щоб були з Ним, і щоб посилати їх проповідувати,
И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
15 і щоб мали силу сцїляти недуги, й виганяти біси.
и да имат власт да изгонват бесове.
16 І дав Симонові імя Петр;
Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
17 та Якова Зеведеєвого, та Йоана, брата Якового, й дав їм імена Воанер-гес, що єсть: Сини громові;
и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
18 та Андрея, та Филипа, та Вартоломея, та Маттея, та Тому, та Якова Алфєєвого, та Тадея, та Симона Хананця,
и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19 та Юду Іскариодького, що зрадив Його.
и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 Входять вони в господу, і знов сходить ся народ, так що не могли анї хлїба з'їсти.
И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 І прочувши свояки Його, вийшли взяти Його; казали бо, що Він не при собі.
А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 А письменники, поприходивши з Єрусалиму, казали, що Вельзевула має, і що бісовським князем виганяє біси.
И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 І, покликавши їх, говорив до них приповістями: Як може сатана сатану виганяти?
Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?
24 І коли царство проти себе роздїлить ся, не може стояти царство те.
Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 І коли господа проти себе роздїлить ся, не може стояти господа тая.
И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 І коли сатана устав проти себе, й розділив ся, не може стояти, а копець йому.
И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 Не може нїхто надоби сильного, ввійшовши в господу його, пожакувати, як перше сильного не звяже; аж тодї господу його пограбить.
Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Істино глаголю вам: Що всї гріхи відпустять ся синам чоловічим, і хули, якими б вони нї хулили;
Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
30 бо казали: Духа нечистого має.
Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
31 Приходять тодї брати й мати його, й стоячи на дворі, послали до Него, кличучи Його.
Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
32 І сидїв народ круг Него; кажуть же Йому: Ось мати Твоя і брати Твої на дворі шукають Тебе.
А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 І, озвавшись до них, рече: Хто се мати моя, або брати мої?
И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
34 І, позирнувши кругом по тих, що сидїли коло Него, рече: Оце мати моя, і брати мої!
И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Хто бо чинити ме волю Божу, той брат менї, й сестра моя, і мати.
Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
