Від Луки 14

1 І сталось, як прийшов Він у господу до одного із старших фарисейських у суботу їсти хлїб, були й вони, назираючи Його.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 І ось один чоловік у водянці (у водяній пухлинї) був перед Ним.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 І озвавшись Ісус, рече до законників та Фарисеїв, глаголючи: Чи годить ся в суботу сцїляти?

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 Вони ж мовчали. І взявши сцїлив його, та й відпустив.

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 І, озвавшись до них, рече: В кого з вас осел або віл упаде в колодязь, чи зараз не витягне його субітнього дня?

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 І не змогли вони відказати Йому знов проти сього.

И не можаха да отговорят на това.

7 Сказав же до запрошених приповість, постерігши, як перві місця вибирають, глаголючи до них:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 Коли запрошений ти від кого на весїллє, то не сідай на первому місці, щоб часом поважнїший тебе не був запрошений від него,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 і прийшовши той, хто запросив тебе й його, не сказав тобі: Дай сьому місце; а тодї доведеть ся тобі з соромом останнє місце заняти.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Нї, коди ти запрошений, прийшовши сїдай на останньому місці, щоб, як прийде, хто запросив тебе, сказав тобі: Друже, сїдай вище. Тодї буде тобі слава перед тими, що сидять з тобою.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 Бо кожен, хто нести меть ся вгору, принизить ся, хто ж принизуєть ся, пійде вгору.

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 Рече ж і тому, що запросив його: Коли справляєш обід або вечерю, не клич приятелїв твоїх, нї братів твоїх, нї сусїд багатих; щоб часом і вони тебе не запросили, й не було тобі відплати.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 Нї, коли справляєш гостину, запрошуй убогих, калїк, кривих, слїпих;

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 то будеш блажен бо не мають чим віддати тобі; віддасть ся бо тобі увоскресенню праведних.

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 Почувши ж се один з сидячихз Ним, каже Йому: Блажен, хто їсти ме хлїб у царстві Божім.

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 Він же рече йому: Один чоловік справив вечерю велику, та й запросив многих;

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 і післав слугу свого часу вечері сказати запрошеним: Ійдїть, бо вже все готове.

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 І почали рядом відпрошуватись усї. Первий сказав йому: Поле купив я, то мушу шити та подивитись на него. Прошу тебе, вибач менї.

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 А другий сказав: Пять ярем волів купив я, і йду спробувати їх. Прощу тебе, вибач мені.

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 А знов другий сказав: Я одруживсь, тому й не можу прийти.

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 І прийшовши слуга той, оповів панові своєму. Тодї прогнівившись господар, рече слузї своєму: Вийди хутко на дороги та на улицї городські, та вбогих, та калїк, та кривих, та слїпих поприводь сюди.

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 І рече слуга: Пане, сталось, як звелїв єси, та й ще в місце.

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 І рече пан до слуги: Вийди на шляхи та на загороди, та силуй увійти, щоб повна була господа моя.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 Глаголю бо вам, що ніхто з чоловіків тих запрошених не покоштує моєї вечері.

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 Ійшло ж із Ним пребагато народу; й обернувшись рече до них:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 Коли хто приходить до мене й не зненавидить батька свого, й матїр, і жінку, й діти, й братів, і сестер, та ще й свою душу, не може учеником моїм бути.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 І хто не носить хреста свого й не ходить слїдом за мною, не може бути учеником моїм.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 Хто бо з вас, задумавши башту будувати, перше сївши не полїчить видатку, чи має на скінченнє?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 щоб часом, як положить він основину, та, не спроможеть ся скінчити, всі, дивлячись, не стали сьміятись із него, кажучи:

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 Що сей чоловік почав будувати, та й не спроміг ся скінчити.

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 Або який цар, ідучи на войну, ударити на другого царя, сївши перше не порадить ся, чи можливо з десятьма тисячами устояти проти того, хто з дванайцятьма тисячами йде на него.

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 Коли ж нї, то ще як той далеко, посли піславши, просить примирря.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 Так оце всякий з вас, хто не відцураєть ся від усього свого достатку, не може моїм учеником бути,

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 Добро сіль; коли ж сіль вітріє, то чим приправити?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Нї в землю, нї в гній не годить ся вона; геть викидають її. Хто має уші слухати, нехай слухає.

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!