Від Івана 12
1 Тодї Ісус, шостого дня перед пасхою, прийшов у Витанию, де був Лазар, що був умер, котрого воскресив із мертвих.
А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Зробили тодї Йому вечерю там, і Марта послугувала. Лазар же був один із тих, що сидїли за столом.
Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
3 Мария ж, узявши литру мира нардового, правдивого, предорогого, намастила ноги Ісусу, та. й обтерла волоссєм своїм ноги Його; господа ж повна була духу від мира.
Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 Каже тодї один з учеників Його, Юда Симонів Іскариоцький, що мав Його зрадити.
Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5 Чому мира сього не продано за триста денариїв та не роздано вбогим?
Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
6 Сказав же се не того, що про вбогих дбав, а що злодій був, і скриньку мав, і, що вкидано, носив.
А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ) вземаше от това, което пускаха в нея.
7 Рече тодї Ісус: Остав її; на день похорону мого приховала се.
Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 Вбогих бо маєте всякого часу з собою, мене ж не всякого часу маєте.
Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9 Довідалось же багато народу з Жидів, що Він там, і поприходили не задля Ісуса одного, а щоб і Лазаря побачити, котрого воскресив із мертвих.
А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10 Нарадили ся ж архиєреї, щоб і Лазаря вбити;
А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11 бо многі через него приходили від Жидів, та й увірували в Ісуса.
защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12 Назавтра багато народу, поприходивши на сьвято, почувши, що Ісус ійде в Єрусалим,
На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13 побрали віттє пальмове, та й вийшли назустріч Йому, покликуючи: Осанна! благословен грядущий в імя Господнє, Цар Ізраїлїв!
взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14 Знайшовши ж Ісус осля, сїв на него, як написано:
А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 Не лякайсь, дочко Сионська! ось твій Цар іде, сидячи на молодому ослї.
Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16 Сього ж не зрозуміли ученики Його спершу; тільки, як прославивсь Ісус, тодї згадали, що се про Него писано, й що се зробили Йому.
Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17 Сьвідкував же народ, що був із Ним, як Лязаря викликав із гробу й воскресив Його з мертвих.
Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
18 Тим і зустрів Його народ, бо чув, що Він зробив сю ознаку.
По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 Фарисеї ж казали між собою: Бачите, що не вдїєте нїчого? ось увесь сьвіт за Ним пійшов!
Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20 Були ж деякі Геленяне між тими, що поприходили, щоб поклонитись у сьвято.
А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 Сї ж приступили до Филипа, що був з Витсаїди Галилейської, кажучи: Добродїю, хочемо Ісуса видїти.
Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
22 Приходить Филип і каже Андреєві, а знов Андрей та Филип кажуть Ісусові.
Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 Ісус же відказав їм, говорячи: Прийшла година, щоб прославив ся Син чоловічий.
А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Істино, істино глатолю вам: Коли зерно пшеничне, впавши на землю, не вмре, то одно зостаєть ся; коли ж умре, то багато овощу приносить.
Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 Хто любить душу свою, погубить її; а хто ненавидить душу свою в сьвітї сьому, на вічне життє збереже її. (aiōnios g166)
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. (aiōnios g166)
26 Коли менї служить хто, нехай іде слїдом за мною; і де я, там і слуга мій буде. І коли хто менї служить, пошанує його Отець.
Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
27 Тепер же душа моя стрівожилась, і що мені казати? Отче, спаси мене від години сієї; тільки ж для сього прийшов я на годину сю.
Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
28 Отче, прослав імя Твоє! Зійшов тоді голос із неба: І прославив, і знов прославлю.
Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
29 Народ же, що стояв і чув, казав, що грім загремів. Инші казали: Ангел Йому говорив.
На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
30 Озвавсь Ісус і рече: Сей голос роздавсь не ради мене, а ради вас.
Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
31 Тепер суд сьвіту сьому: тепер князь сьвіту сього проженеть ся геть.
Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 І я, як буду піднятий від землї, всїх притягну до себе.
И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 Се ж глаголав, означуючи, якою смертю має вмерти.
А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 Озвавсь до Него народ: Ми чули з закону, що Христос пробу ває по вік: як же Ти кажеш, що треба угору піднятись Синові чоловічому? Хто се Син чоловічий? (aiōn g165)
Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син? (aiōn g165)
35 Рече ж їм Ісус: Ще малий час сьвітло з вами. Ходїть, доки сьвітло маєте, щоб темрява вас не захопила; а хто ходить у темряві, не знає, куди йде.
Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36 Доки сьвігло маєте, віруйте в сьвітло, щоб синами сьвітла стали ся. Се промовив Ісус, і пійшовши, заховавсь од них.
Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез FOOTNOTE ( Гръцки: Синове на. ) светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
37 Хоч стільки ознак зробив перед ними, не увірували в Него,
Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 щоб слово Ісаїї пророка справдилось, котрий промовив: Господи, хто вірував тому, що чув од нас? і рамя Господнє кому відкрилось?
за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
39 Тим не змогли вірувати, що знов глаголе Ісаїя:
Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:
40 Заслїпив очі їх і закаменив серце їх, щоб не бачили очима, нї розуміли серцем, і не обернулись, і я не сцїлив їх.
Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля.
41 Се промовив Ісаїя, як видїв славу Його й глаголав про Него.
Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
42 Однако ж з князїв многі увірували в Него, та задля Фарисеїв не визнавали, щоб не вилучено їх із школи.
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 Любили бо славу чоловічу більш, нїж славу Божу.
защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 Ісус же покликнув, і рече: Хто вірує в мене, не в мене вірує, а в Пославшого мене.
А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
45 І хто видить мене, видить Пославшого мене.
И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 Я сьвітлом у сьвіт прийшов, щоб усякий, хто вірує в мене, в темряві не пробував.
Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
47 І коли хто слухав слова мої, та й не вірує, я не суджу його; бо я прийшов, не щоб судити сьвіт, а щоб спасти сьвіт.
И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Хто цураєть ся мене, й не приймає словес моїх, має собі суддю: слово, що я глаголав, воно судити ме його останнього дня.
Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Бо я не від себе глаголав, а пославший мене Отець, Він менї заповідь дав, що промовляти і що глаголати.
Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
