До євреїв 2

1 Тим подобає нам більше вважати на те, що чували, щоб инодї не відпасти.

Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

2 Бо коли промовлене ангелам слово було певне, і всякий переступ і непослух прийняв праведну відплату,

Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

3 то як нам утекти, що недбали про таке велике спасеннє? котре, почавши проповідувати ся через Господа, від тих що чули, нам стверджене,

то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:

4 як сьвідкував Бог ознаками і чудесами, і всякими силами, і роздаваннєм Духа сьвятого, по своїй волї.

като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

5 Не ангелам бо покорив вселенну грядущу, про котру глаголемо;

Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;

6 засьвідкував же хтось десь, глаголючи: Що таке чоловік, що памятаєш його, або син чоловічий, що одвідуєш його?

но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

7 Умалив єси його малим чим од ангелів; славою і честю вінчав єси його, і поставив єси його над ділами рук Твоїх;

Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

8 все покорив єси під ноги його. А впокоривши йому все, нїчого не зоставив невпокореним йому. Тепер же ще не бачимо, щоб усе було йому впокорене,

Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

9 а бачимо Ісуса, малим чим умаленого від ангелів, за муку смерти увінчаного славою й честю, щоб благодаттю Божою за всіх пожив смерти.

Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

10 Подобало бо Тому, про кого все і ким усе, що привів многих синів у славу, починателя спасення їх страданнями звершити.

Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

11 Бо й хто осьвячуе і хто осьвячуеть ся, від Одного всї; з сієї то причини не соромить ся братами звати їх,

Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

12 глаголючи: Звїщу імя Твоє браттю моєму, посеред церкви сьшвати му хвалу Тобі.

казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

13 І знов: Надїяти мусь на Него. І знов: Ось я і дїти, що дав мені Бог.

и пак:

14 Коли ж дїти стали ся спільниками тїла і кровя, і Він так само спільником їх, щоб смертю знищити того, що має державу смерти, се єсть диявола,

И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

15 і визволити тих, що з страху смерти через усе життв підневолені були рабству.

и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

16 Справді бо не ангелів приймав, а насіннє Авраамове приймав.

(Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

17 Звідсіля мусів у всьому подобитись братам, щоб бути милосердним і вірним архиєреєм у Божому, щоб очистити гріхи людові.

Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

18 У чому бо сам пострадав, спокушуваний бувши, може і тим, що спокущують ся, помогти.

Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.