2 Петра 1
1 Симон Петр, слуга і апостол Ісуса Христа, тим, що з нами однаку дорогу віру приняли по правдї Бога нашого і Спаса Ісуса Христа:
Симон Петър, слуга и апостол Исус Христов, на вас, които чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос сте получили еднаква с нас скъпоценна вяра:
2 благодать вам і впокій нехай умножить ся в познанню Бога й Ісуса, Господа нашого.
Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.
3 Яко ж усе до життя і побожности дароване нам Божою силою Його, через познаннє Покликавшого нас славою і чеснотою (милостю),
Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила:
4 чим найбільші і дорогі обітницї даровані нам, щоб через них були ви спільниками Божої природи, ухиляючись від тлїнного хотіння, що в сьвітї,
чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5 то доложіть до сього усе ваше стараннє, і подайте у вірі вашій чесноту, а в чеснотї розум,
то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6 а в розумі вдержаннє, а у вдержанню терпіннє, а в терпінню побожність,
на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7 а в побожності братню любов, а в братній любові любов (для всїх).
на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
8 Коли бо се буде у вас і умножить ся, то не оставить вас лїнивими, анї безплодними в познаннї Господа нашого Ісуса Христа.
Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.
9 У кого бо нема сього, той слїпий і коротко видющий, що забув на очищеннє давних своїх гріхів.
Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
10 Тим то, брати, старайтесь більше утвердити ваше покликаннє і вибраннє; се бо роблячи, ніколи не спотикнетесь.
Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.
11 Так бо щедро дозволить ся вам вхід у вічне царство Господа нашого і Спаса Ісуса Христа. (aiōnios g166)
Понеже така ще ви се даде голям достъп във вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. (aiōnios g166)
12 Тим і не занехую завсїди пригадувати вам сї речи, хоч ви й знаєте, і утверджені у сїй правдї.
Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.
13 Видить ся ж менї право, доки я у сїй оселї, розбуджувати вас у наповіданню;
И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;
14 знаючи, що скоро оставлю оселю мою, яко ж і Господь наш Ісус Христос обявив менї.
понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
15 Старати му ся ж, щоб ви і всюди, по моєму розстанню, робили спомин сїх річей.
Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.
16 Не за байками бо, хитро придуманими, йдучи, обявили ми вам силу і прихід Господа вашого Ісуса Христа, а бувши самовидцями величчя Його.
Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
17 Бо Він приняв від Бога Отця честь і славу, коли зійшов до Него од величньої слави такий голос: "Се Син мій любий, що я вподобав Його."
Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде от Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
18 сей голос чули ми, як сходив з неба, бувши з Ним на горі сьвятій.
Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.
19 Ще ж маємо певнїше слово пророче, і ви добре робите, вважаючи на него, як на сьвітильника, що сьвітить в темному місці, аж День засияє, і денниця зійде в серцях ваших;
И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.
20 се найперш знаючи, що жадне книжне пророцтво не дїєть ся своїм розвязаннєм.
И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля:
21 Бо ніколи із волі чоловіка не виповідано пророцтво, а від Духа сьвятого розбуджувані, промовляли сьвяті люде Божі.
защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Святия Дух.
