1 до коринтян 3
1 І я, браттє, не міг промовляти до вас, яко до духовних, а яко до тїлесних, яко до малолїтків у Христї.
И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
2 Молоком поїв вас, а не стравою; ще бо не змогли (знести того), та ще й тепер не можете, ще бо ви тїлесні.
С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
3 Коли бо між вами зависть та сварня, та незгода, то хиба ж не тілесні ви й хиба не чоловічим робом ходите?
Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
4 Коли бо каже хто: Я Павлів; другий же: Я Аполосів; то хиба ж не тілесні ви?
Защото, кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
5 Хто ж Павел і хто Аполос? Та же ж вони тільки слуги, через котрих ви увірували, і як кому дав Господь.
Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.
6 Я посадив, Аполос поливав, Бог ж зростив.
Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
7 Тим то ніщо й той, хто садить, і хто поливає, а хто зрощує - Бог.
И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
8 Хто ж садить і хто поливає, сї одно, кожний же прийме нагороду свою по своїм труді.
Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
9 Бо ми Божі помічники, ви Боже поле, Божа будівля.
защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 По благодаті Божій, даній мені, яко мудрий будівничий, положив я основину, инший же будує. Нехай же кожен дпвить ся, як він будує.
Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.
11 Иншої бо підвалини ніхто не може положити окрім тієї, що положена, котра єсть Ісус Христос.
Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12 Коли ж хто будує на сій підвалині з золота, срібла, дорогого каменя, дерева, сїна, очерету, -
И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,
13 кожного діло буде явне; день бо (Господень) покаже, тим що в огні відкриєть ся, і яка в кожного робота, огонь випробує.
всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14 Коди робота встоїть, хто вибудував - прийме нагороду.
Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 Коли робота згорить, понесе шкоду, сам же спасеть ся, тільки так, як через огонь.
А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
16 Хиба не знаєте, що ви храм Божий, і Дух Божий живе в вас?
Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
17 Коли хто зруйнує Божий храм, зруйнує його Бог: бо храм Божий сьвят, котрий єсте ви.
Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
18 Нехай ніхто себе не обманює. Коли хто між вами здасть ся мудрим у віку сьому, нехай буде дурним, щоб бути премудрим. (aiōn g165)
Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър. (aiōn g165)
19 Бо премудрість сьвіта сього - дурощі у Бога, писано бо: Спіймає премудрих в хитрощах їх.
Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";
20 І знов: Господь знає думки мудрих, що вони марні.
и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".
21 Тимже нїхто нехай не хвалить ся в людях; все бо ваше:
Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;
22 Чи то Павел, чи Аполос, чи Кифа, чи сьвіт, чи життє, чи смерть, чи теперішнє, чи будуче, - все ваше,
било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 ви ж Христові, а Христос Божий.
а вие сте Христови, а Христос Божий.
