Від Івана 13
1 Перед святом Пасхи Ісус, знаючи, що настала Його година, щоб залишити цей світ і повернутись до Отця, полюбивши Своїх, що були у світі, полюбив їх до кінця.
А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 Під час вечері, коли диявол вже вклав у серце Юди, сина Симона Іскаріота, зрадити Ісуса,
И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 знаючи, що Отець дав усе в Його руки, що від Бога прийшов і до Бога повертається,
като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 Він підвівся з-за столу, зняв верхній одяг і підперезався рушником.
стана от вечерята, сложи мантията Си FOOTNOTE ( Гръцки: Дрехите си. ), взе престилка и се препаса.
5 Потім налив води в таз і почав мити ноги учням та витирати їх рушником, яким був підперезаний.
После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 Коли Він підійшов до Симона Петра, той сказав Йому: ―Господи, Ти будеш мити мені ноги?
И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
7 Ісус сказав йому: ―Того, що Я роблю, ти не розумієш зараз, але зрозумієш потім.
Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Петро сказав Йому: ―Ти ніколи не митимеш моїх ніг! Ісус відповів: ―Якщо Я не обмию тебе, то не матимеш частки зі Мною. (aiōn g165)
Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене. (aiōn g165)
9 Симон Петро сказав: ―[Тоді], Господи, не тільки ноги, але й руки та голову!
Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Ісус відповів йому: ―Тому, хто обмився, потрібно лише ноги помити, бо він увесь чистий. І ви чисті, але не всі.
Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11 Він знав, хто зрадить Його, тому й казав, що не всі чисті.
Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12 Закінчивши мити їхні ноги, [Ісус] одягнув Свій одяг, повернувся на Своє місце й сказав їм: ―Чи розумієте ви, що Я зробив для вас?
А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13 Ви називаєте Мене Вчителем і Господом і добре кажете, бо Я Ним є.
Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14 Тож якщо Я, ваш Господь і Вчитель, помив вам ноги, то й ви повинні мити ноги один одному.
И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15 Бо Я подав вам приклад, щоб ви робили так, як Я зробив вам.
"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16 Істинно кажу вам: раб не більший за свого господаря, і посланецьне більший за того, хто його послав.
Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Якщо ви знаєте це, то блаженні ви, коли чинитимете так.
Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18 Я не говорю про всіх вас. Я знаю тих, кого обрав. Але має сповнитись Писання: «Той, хто їв Мій хліб, підняв на Мене свою п’яту».
Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.
19 Я кажу вам перед тим, як станеться, щоб, коли станеться, ви повірили, що Я є.
Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.
20 Істинно кажу вам: хто приймає того, кого Я пошлю, приймає Мене, а хто Мене приймає, той приймає й Того, Хто послав Мене.
Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21 Сказавши це, Ісус стривожився духом і засвідчив: ―Істинно кажу вам: один із вас зрадить Мене.
Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Його учні дивилися один на одного, не розуміючи, про кого Він каже.
Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.
23 Один з Його учнів, той, якого любив Ісус, сидів за столом, прихилившись до Нього.
А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
24 Симон Петро дав йому знак, щоб запитав, кого Він має на увазі.
Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.
25 Спираючись на Ісуса, той запитав Його: ―Господи, хто це?
А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
26 Ісус відповів: ―Це той, кому Я подам шматок хліба, вмочивши його в миску. Потім, вмочивши шматок хліба, подав його Юді, синові Симона Іскаріота.
Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
27 Як тільки [Юда] взяв шматок, сатана увійшов у нього. Ісус сказав йому: ―Що робиш, роби швидше!
И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28 Але ніхто з тих, хто був за столом, не зрозумів, чому Він сказав це йому.
А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;
29 А оскільки в Юди була скриня з грошима, дехто подумав, що Ісус наказав йому купити все потрібне до свята або ж дати щось бідним.
защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ), че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
30 [Юда], узявши шматок хліба, відразу вийшов. Була ніч.
И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
31 Коли [Юда] вийшов, Ісус сказав: ―Тепер Син Людський прославився, і Бог прославився в Ньому.
А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
32 Якщо Бог прославився в Ньому, то і Його Бог прославить в Собі. І зробить це відразу.
и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
33 Діти [Мої], Я буду з вами ще трохи. Будете шукати Мене, і, як Я сказав юдеям, так кажу й вам нині: куди Я йду, ви не можете прийти.
Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
34 Я даю вам нову заповідь: любіть одне одного. Як Я полюбив вас, так і ви любіть одне одного.
Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 Через це всі будуть знати, що ви є Моїми учнями, якщо будете любити одне одного.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
36 Симон Петро запитав Його: ―Господи, куди Ти йдеш? Ісус відповів: ―Куди Я йду, ти зараз за Мною піти не зможеш, але підеш пізніше.
Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
37 Петро знов запитав: ―Господи, чому я не можу зараз піти за Тобою? Я покладу своє життя за Тебе.
Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
38 Тоді Ісус відповів: ―Ти дійсно покладеш своє життя за Мене? Істинно кажу тобі: ще до того, як півень заспіває, ти тричі зречешся Мене.
Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.
