До євреїв 10
1 Закон, маючи лише тінь майбутніх благ, а не саму сутність речей, ніколи не може одними й тими ж жертвами, що повторюються рік за роком, зробити досконалими тих, що приходять [із ними].
Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
2 Інакше хіба не перестали б їх приносити? Бо ті, що вклоняються, були б очищені раз і назавжди й більше не усвідомлювали б вини за свої гріхи.
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 Але ці [жертви] є щорічним нагадуванням про гріхи,
Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
4 бо неможливо, щоб кров биків і козлів усувала гріхи.
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Тому [Христос], приходячи у світ, каже: «Не забажав Ти ані жертви, ані дару, але приготував Мені тіло.
Затова Христос, като влиза в света, казва:
6 Ні цілопалення, ні [жертви] за гріх Ти не вимагав.
Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Тоді сказав Я: „Ось Я прийшов, у сувої книги написано про Мене. [Я бажаю] виконати Твою волю, Боже“».
Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".
8 Спочатку Він сказав: «Ні жертв, ні дарів, ні цілопалень, ні [жертв] за гріх Ти не бажав і не був задоволений [ними]», [хоча] вони й приносилися відповідно до Закону.
Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
9 Тоді Він сказав: «Ось Я прийшов, щоб виконати Твою волю». Він скасовує перше, щоб встановити друге.
после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 Відповідно до цього волевиявлення ми були освячені жертвою тіла Ісуса Христа раз і назавжди.
С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.
11 Кожен священник щодня стоїть та виконує [своє] служіння, знову й знову приносячи ті самі жертви, які ніколи не можуть усунути гріхів.
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 Але [Христос], принісши одну жертву за гріхи, сів назавжди праворуч від Бога,
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
13 і з того часу Він чекає, коли Його вороги стануть підніжком Його ніг.
та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 Бо однією жертвою Він зробив досконалими тих, що освячуються.
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 Святий Дух нам також свідчить про це, бо сказано:
А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:
16 «Ось Завіт, який Я укладу з ними після цих днів, – говорить Господь. – Я вкладу Мої закони в їхні серця і напишу його в їхньому розумі».
"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
17 Потім [Він] додає: «Їхніх гріхів та їхніх беззаконь більше не згадуватиму».
"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 А там, де прощення, жертва за гріх більше не потрібна.
А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
19 Отже, брати, маючи можливість завдяки крові Ісуса впевнено увійти до Святая Святих
И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 новим і живим шляхом, який відкритий нам через завісу, тобто через Його тіло,
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 і маючи Великого Священника над Домом Божим,
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 наближаймося [до Бога] зі щирим серцем у повноті віри, очистивши свої серця від заплямованого сумління та обмивши тіла чистою водою.
нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
23 Непохитно тримаймося надії, яку сповідуємо, бо Той, Хто обіцяв, – вірний.
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 Пильнуймо й спонукаймо одне одного до любові та добрих справ,
и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 не залишаймо наших спільних зустрічей, як це звикли робити деякі, а заохочуймо одне одного, тим більше, коли бачите, що День наближається.
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Бо якщо ми навмисно грішимо після того, як отримали знання істини, то не залишиться вже жертви за гріхи,
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 а лише страшне очікування суду та палючого вогню, який поглине ворогів [Божих].
но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Бо хто порушував Закон Мойсея, той без милосердя гинув за свідченнями двох або трьох свідків.
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 Подумайте, наскільки ж суворішого покарання заслуговує той, хто потоптав Сина Божого, хто не шанує крові Завіту, яка його освятила, і хто образив Духа благодаті?
тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Бо ми знаємо Того, Хто сказав: «Мені належить помста і відплата» і знову: «Господь судитиме Свій народ».
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 Страшно потрапити в руки живого Бога!
Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32 Згадайте попередні дні, коли, отримавши світло, ви витерпіли велику боротьбу, [сповнену] страждань,
Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 коли вас публічно піддавали образам і переслідуванням, а часом ви стояли пліч-о-пліч із тими, до кого так ставились.
кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 Ви співчували тим, хто перебував у в’язниці, і з радістю прийняли розграбування вашого майна, знаючи, що ви маєте краще та вічне майно на небі.
Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 Тому не залишайте вашої впевненості, яка принесе щедру нагороду.
И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 Вам потрібна наполегливість, щоб виконувати волю Божу й отримати те, що Він обіцяв.
Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 Бо «ще трохи, і Той, Хто має прийти, прийде й не забариться.
"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 Але Мій праведник житиме вірою, і якщо він відступить, Моя душа його не вподобає».
А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 Ми ж належимо не до тих, хто відступає на свою загибель, а до тих, хто має віру та спасіння душі.
Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
