Nnwom 105
1 Ɛda Awurade ase na da ne kɛseyɛ adi. Ma ewiase nyinaa nhunu deɛ wayɛ.
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Monto dwom mma no, monto ayɛyie dwom mma no; monka nʼanwanwadeɛ no nyinaa.
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Monhoahoa mo ho wɔ ne din kronkron mu; momma wɔn a wɔhwehwɛ Awurade no nnya akoma mu anigyeɛ.
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Momma mo ani nna Awurade ne nʼahoɔden so; na monhwehwɛ nʼanim ɛberɛ biara.
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Monkae anwanwadeɛ a wayɛ ne nsɛnkyerɛnneɛ, ne atemmuo a ɔbuiɛ,
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Ao Abraham mma, Onyankopɔn ɔsomfoɔ, Ao Yakob mma a wapa wɔn.
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Ɔyɛ Awurade, yɛn Onyankopɔn. Nʼahennie da adi wɔ asase so nyinaa.
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Ɔkae nʼapam daa nyinaa, asɛm a ɔhyɛ maa awoɔ ntoantoasoɔ apem no,
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 apam a ɔne Abraham yɛeɛ no ntam a ɔka kyerɛɛ Isak no.
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 Ɔhyɛɛ mu den maa Yakob sɛ mmara, de maa Israel sɛ apam a ɛbɛtena hɔ afebɔɔ.
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Ɔkaa sɛ, “Mede Kanaan asase no bɛma wo sɛ kyɛfa a ɛbɛyɛ wʼagyapadeɛ.”
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Ɔkaa yei ɛberɛ a na wɔnnɔɔso, ahɔhokuo ketewa bi a wɔwɔ Kanaan.
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 Wɔfirii aman so kɔɔ aman so; firii ahemman mu kɔɔ ahemman mu.
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Wamma obi anhyɛ wɔn so; wɔn enti, ɔkaa ahene anim sɛ:
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 “Mommfa mo nsa nka wɔn a masra wɔn ngo; na monnyɛ mʼadiyifoɔ bɔne bi.”
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 Ɔmaa ɛkɔm baa asase no so na ɔsɛee akwan a wɔfa so nya wɔn aduane nyinaa;
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 na ɔsomaa ɔbarima bi dii wɔn anim, Yosef a wɔtɔn no sɛ akoa no.
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Wɔde mpokyerɛ guu ne nan, na wɔde dadeɛ nkɔnsɔnkɔnsɔn hyɛɛ ne kɔn,
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 kɔsii sɛ deɛ ɔhyɛɛ ho nkɔm no baa mu, kɔsii sɛ Awurade asɛm no daa no adi sɛ ɔyɛ nokwafoɔ.
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Afei, ɔhene no soma ma wɔkɔgyaa no; aman no sodifoɔ gyaa no.
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Ɔyɛɛ no ne fiefoɔ so wura, deɛ ɔwɔ nyinaa sodifoɔ,
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 sɛ ɔnkyerɛ ne mmapɔmma deɛ ɔpɛ na ɔnkyerɛ ne mpanimfoɔ nyansa.
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Afei, Israel kɔɔ Misraim; Yakob kɔtenaa Ham asase so sɛ ɔnanani.
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Awurade maa ne nkurɔfoɔ ase dɔreeɛ; ɔyɛɛ wɔn bebree dodo maa wɔn atamfoɔ,
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 wɔn a ɔdanee wɔn akoma sɛ wɔntane ne nkurɔfoɔ na wɔmpam nʼasomfoɔ tiri so.
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 Ɔsomaa ne ɔsomfoɔ Mose, ne Aaron a na wayi noɔ no.
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 Wɔyɛɛ ne nsɛnkyerɛnneɛ nwanwasoɔ wɔ wɔn mu, nʼanwanwadeɛ wɔ Ham asase so.
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 Ɔsomaa esum, na ɔmaa asase duruu sum ɛfiri sɛ na wɔate nʼasɛm no so atua.
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
29 Ɔmaa wɔn nsuo nyinaa danee mogya, nam so kumm emu mpataa.
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Mpɔtorɔ bɛhyɛɛ asase no so ma, na wɔhyɛnee ɔman no sodifoɔ mpia mu.
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 Ɔkasaeɛ, na nwansena bebree ne ntontom baa ɔman no mu baabiara.
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Ɔmaa wɔn osutɔ danee ampariboɔ a anyinam nenam mu wɔ ɔman no nyinaa mu;
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 Ɔsɛee wɔn bobe ne borɔdɔma nnua na ɔbubuu ɔman no so nnua pasaa.
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 Ɔkasaeɛ, na ntutummɛ baeɛ mmɛbɛ a wɔntumi nkan wɔn;
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 wɔwee nhahammono biara a ɛwɔ wɔn asase no so, na wɔdii wɔn mfuo so nnuane.
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 Afei ɔkunkumm wɔn asase so mmakan nyinaa, wɔn mmarimayɛ mu aba a ɛdi ɛkan nyinaa.
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 Ɔyii Israelfoɔ, a wɔso dwetɛ ne sikakɔkɔɔ, firii wɔn mmusuakuo mu a obiara ho antɔ kyima.
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Misraim ani gyeeɛ ɛberɛ a wɔkɔeɛ, ɛfiri sɛ na Israelfoɔ ho hu atɔ wɔn so.
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Ɔtrɛɛ omununkum mu kataa wɔn so, na ɔde ogya maa wɔn, sɛ ɛnyɛ hann anadwo.
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 Wɔbisaeɛ, na ɔbrɛɛ wɔn mmoko. Ɔmaa ɔsoro aduane mee wɔn.
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 Ɔbuee ɔbotan mu maa nsuo firii mu baeɛ; na ɛtenee wɔ ɛserɛ no so sɛ asubɔnten.
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 Ɔkaee ne bɔhyɛ kronkron bi a ɔhyɛɛ ne ɔsomfoɔ Abraham no.
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 Ɔyii ne nkurɔfoɔ maa wɔn ani gyeeɛ. Wɔn a wapa wɔn no dii ahurisie;
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 ɔde amanaman no nsase maa wɔn, na deɛ ebinom abrɛ anya no bɛyɛɛ wɔn agyapadeɛ
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 na wɔahwɛ nʼahyɛdeɛ adi ne mmara so. Monyi Awurade ayɛ.
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
