Mmɛbusɛm 17
1 Aduane mmɔwe a asomdwoeɛ wɔ ho yɛ sene efie a apontoɔ ahyɛ no ma a nso basabasayɛ wɔ mu.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Ɔsomfoɔ nyansafoɔ bɛdi ɔba nimguasefoɔ so, na ɔbɛnya ne kyɛfa wɔ agyapadeɛ no mu sɛ anuanom no mu baako.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Kyɛmferɛ wɔ hɔ ma dwetɛ na fononoo wɔ hɔ ma sikakɔkɔɔ nanso Awurade na ɔsɔ akoma hwɛ.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Omumuyɛfoɔ tie nsusuiɛ bɔne; ɔtorofoɔ yɛ aso ma adwen bɔne tɛkrɛma.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Deɛ ɔdi ahiafoɔ ho fɛ no bu wɔn Yɛfoɔ animtiaa; na deɛ ɔfoa amanehunu soɔ no bɛnya asotwe.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Mmanananom yɛ mmasiriwa animuonyam, na awofoɔ yɛ wɔn mma ahohoahoa.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Anokrokro nyɛ mma ɔkwasea, saa ara na ano a ɛdi torɔ mfata ɔhene.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Kɛtɛasehyɛ daadaa deɛ ɔma; ɔgye sɛ ɛbɛma no nkonim.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Deɛ ɔbu nʼani gu mfomsoɔ so no ma ɔdɔ ɛkwan, na deɛ ɔbɔ soɔ no tete nnamfonom ntam.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Nkaanim sɔ onipa a ɔwɔ nhunumu ani sene mmaa ɔha a wɔbɔ ɔkwasea.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Onipa bɔnefoɔ ani wɔ atuateɛ nko ara so na wɔbɛsoma odwumayɛfoɔ tirimuɔdenfoɔ akɔ ne so.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Ɛyɛ sɛ wobɛhyia sisire a wɔawia ne mma sene ɔkwasea a ɔregyimie.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Sɛ obi de bɔne tua papa so ka a, bɔne rempa ne fie da.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Ntɔkwa ahyɛaseɛ te sɛ deɛ wɔretue suka; enti gyae ma ɛnka na ankɔfa ɔham amma.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Sɛ wɔbɛgyaa deɛ ɔdi fɔ ne sɛ wɔbɛbu deɛ ɔdi bem kumfɔ no, Awurade kyiri ne mmienu.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Sika a ɛwɔ ɔkwasea nsam ho nni mfasoɔ, ɛfiri sɛ ɔnni botaeɛ biara sɛ ɔbɛhunu nyansa.
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Adamfo kyerɛ ɔdɔ ɛberɛ nyinaa mu, wɔwo onua barima ma ahokyere berɛ.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Obi a ɔnni adwene no na ɔde ne nsa hyɛ krataa ase di akagyinamu nam so de si awowa ma ne yɔnko.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Deɛ ɔpɛ ntɔkwa no dɔ bɔne; deɛ ɔsi ɛpono tentene no frɛfrɛ ɔsɛeɛ.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Onipa a ɔwɔ akoma kontonkyi no nnya nkɔsoɔ; deɛ ne tɛkrɛma daadaa no tɔ amaneɛ mu.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Deɛ ɔwo ɔba kwasea no di awerɛhoɔ; ɔba kwasea agya nni anigyeɛ.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Akoma mu anigyeɛ yɛ aduro ɛsa yadeɛ, nanso honhom a apɛkyɛ no wewe nnompe.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Omumuyɛfoɔ gye adanmudeɛ wɔ esum ase de kyea atɛntenenee.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Onipa a ɔwɔ nhunumu no ani kɔ nyansa so, na ɔkwasea toto nʼani kɔsi asase ano.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Ɔba kwasea hyɛ nʼagya awerɛhoɔ, na ɔma deɛ ɔnyinsɛnee no no di yea.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Ɛnyɛ sɛ wɔtwe deɛ ɔdi bem aso, anaasɛ wɔtwa adwumayɛfoɔ mmaa wɔ wɔn nokorɛdie enti.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Ɔnimdefoɔ dwene nʼanom kasa ho, na deɛ ɔwɔ nhunumu no wɔ abodwoɔ.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Mpo sɛ ɔkwasea yɛ dinn a wɔbu no sɛ ɔnyansafoɔ, na sɛ ɔmua nʼano a wɔbu no sɛ ɔwɔ nhunumu.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
