Hiob 31
1 “Me ne mʼani yɛɛ apam sɛ meremfiri akɔnnɔ mu nhwɛ ababaawa.
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 Ɛdeɛn ne onipa kyɛfa a ɛfiri ɔsoro Onyankopɔn nkyɛn? Ɛdeɛn ne nʼagyapadeɛ a ɛfiri ɔsoro Otumfoɔ no nkyɛn?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Ɛnyɛ ɔsɛeɛ mma amumuyɛfoɔ? Ɛnyɛ asiane mma wɔn a wɔyɛ bɔne?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Ɔnhunu mʼakwan na ɔnkan anammɔn biara a metuo anaa?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 “Sɛ manante wɔ nkontompo mu anaasɛ matu mmirika adi nnaadaasɛm akyi a,
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 ma Onyankopɔn nkari me wɔ nsania papa so na ɔbɛhunu sɛ me ho nni asɛm.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 Sɛ mʼanammɔntuo afom ɛkwan, sɛ mʼakoma adi mʼani akyi, anaasɛ me nsa ho agu fi a
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 ɛnneɛ ma afoforɔ nni deɛ madua, na ma wɔntutu me mfudeɛ ngu.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 “Sɛ ɔbaa bi atɔ mʼakoma so, anaasɛ matɛ me yɔnko bi ɛpono akyi a,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 ɛnneɛ, me yere nyam ɔbarima foforɔ aduane, na mmarima afoforɔ ne no nna.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 Ɛfiri sɛ, anka ɛno na ɛbɛyɛ aniwusɛm ne bɔne a ɛsɛ sɛ wɔtwe aso wɔ so.
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Ɛyɛ ogya a ɛhye kɔduru ɔsɛeɛ mu na ɛbɛtumi atutu mʼagyapadeɛ nyinaa ase.
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 “Sɛ mabu mʼasomfoɔ mmarima ne mmaa ntɛnkyea ɛberɛ a wɔ ne me nyaa asɛm,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 na sɛ Onyankopɔn de si mʼanim a, ɛdeɛn na mɛyɛ? Sɛ wɔfrɛ me akontabuo a, mmuaeɛ bɛn na mɛma?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Ɛnyɛ deɛ ɔbɔɔ me wɔ yafunu mu no na ɔbɔɔ wɔn? Ɛnyɛ onipa korɔ no na ɔbɔɔ yɛn nyinaa wɔ yɛn maamenom yafunu mu?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 “Ohiani bi wɔ hɔ a ɔhia mmoa a mammoa no? Anaa mabu akunafoɔ bi abasa mu?
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Mabɔ mʼaduane ho atirimuɔden a mamma nwisiaa bi?
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 Dabi, ɛfiri me mmeranteberɛ mu, matete wɔn sɛdeɛ agya bɛyɛ, na me nkwa nna nyinaa mu, mahwɛ akunafoɔ.
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 Sɛ mahunu obi a ɔnni aduradeɛ na ɔrebrɛ, anaa ohiani bi a ɔnni atadeɛ,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 na sɛ wamfiri akoma mu anhyira me wɔ ɛberɛ a mede me nnwan ho nwi kaa no hye,
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 sɛ mama me nsa so atia awisiaa bi, ɛsiane sɛ mewɔ tumi wɔ asɛnniiɛ enti a,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 ɛnneɛ ma mʼabasa mpan mfiri mʼabatiri, ma ɛmmubu mfiri ne pɔ so.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 Mesuroo ɔsɛeɛ a ɛfiri Onyankopɔn nkyɛn, na nʼanimuonyam ho suro enti mantumi anyɛ saa nneɛma yi.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 “Sɛ mede me werɛ ahyɛ sikakɔkɔɔ mu anaasɛ maka akyerɛ sikakɔkɔɔ amapa sɛ, ‘Wo na wobɔ me ho ban,’
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 sɛ masɛpɛ me ho wɔ mʼahodeɛ bebrebe enti, ahodeɛ a me nsa aka yi,
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 sɛ mahwɛ owia a ɛhyerɛn anaa ɔsrane a ɛnam animuonyam mu,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 ama aka mʼakoma a obiara nnim na me nsa yɛɛ wɔn atuu de anidie maa wɔn a,
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 ɛnneɛ na yeinom nso bɛyɛ bɔne a wɔbu ho atɛn, ɛfiri sɛ na manni Onyankopɔn a ɔte ɔsoro no nokorɛ.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 “Mʼani nnyee wɔ me ɔtamfoɔ amanehunu ho anaa menseree no wɔ ɔhaw a aba ne so.
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 Memmaa mʼano nyɛɛ bɔne sɛ mɛdome obi nkwa.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 Mʼasomfoɔ a wɔwɔ me fidua mu nkaa da sɛ, ‘Ɔma ɛkɔm de yɛn.’
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 Ɔhɔhoɔ biara anna abɔntene so da, ɛfiri sɛ me ɛpono ano daa hɔ da biara maa akwantufoɔ,
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 Makata me bɔne so sɛdeɛ nnipa yɛ de mʼafɔdie ahyɛ mʼakoma mu?
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Suro a mesuro nnipadɔm ne ahohora a ɛfiri mmusua hɔ no enti meyɛɛ komm a mamfiri adi?
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 (“Ao, sɛ anka mewɔ obi a ɔbɛtie me. Mede me din ahyɛ mʼanoyie ase, ma Otumfoɔ no mmua me; ma deɛ ɔbɔ me kwaadu no ntwerɛ ne soboɔbɔ.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Ampa ara, anka mede bɛhyɛ mʼabatiri, anka mede bɛhyɛ sɛ ahenkyɛ.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 Anka mɛbu mʼanammɔntuo biara ho akonta akyerɛ no; anka mɛkɔ nʼanim sɛ ɔheneba.)
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 “Sɛ mʼasase team tia me na nisuo fɔ nʼakofie nyinaa,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 sɛ madi so aba a mentuaa ka anaasɛ mabu ɛso apaafoɔ no abamu a,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 ma nkasɛɛ mfifiri nsi ayuo anan mu na wira mfu nsi atokoɔ anan mu.” Hiob nsɛm no asi.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
