Nnwom Mu Dwom 2
1 Meyɛ Saron nhwiren ne abon mu sukooko.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Sɛnea sukooko a ɛwɔ nsɔe mu te no, saa ara na me dɔfo te wɔ mmabaa mu.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Sɛnea aprɛ te wɔ kwae mu nnua mu no, saa ara na me dɔfo te wɔ mmerante mu. Sɛ metena ne nwini mu a minya ahomeka na nʼaba nso yɛ mʼanom dɛ.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Ɔde me akɔ aponto ase, na mʼagyiraehyɛde yɛ ɔdɔ.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Momma me bobe aba na minya ahoɔden, momma me aprɛ na ennwudwo me, efisɛ ɔdɔ ama matɔ beraw.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Ne nsa benkum da mʼatiko, na ne nsa nifa aka me afam ne bo.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Yerusalem mmabea, mede atwewa ne wuram ɔforote hyɛ mo sɛ: Monnkanyan na munnyan ɔdɔ kosi bere a ɛsɛ mu.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Tie! me dɔfo! Hwɛ! ɔno na ɔreba no, ɔrehuruhuruw wɔ mmepɔw no so na ɔbɔ pentenkwa wɔ nkoko no so.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Me dɔfo te sɛ ɔtwe anaa ɔforote. Hwɛ! ogyina yɛn fasu akyi, ɔhwɛ mfɛnsere no mu, wagyen nʼani rehwɛ mfɛnsere no mu.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Me dɔfo kasa kyerɛɛ me se, “Sɔre, me dɔfo ne mʼahoɔfɛ na bra me nkyɛn.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Hwɛ! awɔwbere atwa mu; na asusow atwa mu kɔ.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Nhwiren afifi asase ani: nnwonto bere aso. Wɔte mmorɔnoma su wɔ yɛn asase so.
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 Borɔdɔma agu nhwiren; na bobe hua agye baabiara. Sɔre bra, me dɔfo; mʼahoɔfɛ, bra me nkyɛn.”
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 Mʼaborɔnoma a wohyɛ abotan ntokuru mu, ahintaw wɔ mmepɔw so, ma minhu wʼanim; ma mente wo nne; wo nne yɛ dɛ, na wʼanim yɛ fɛ.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Monkyekyere sakraman no mma yɛn, sakraman nketewa no a wɔsɛe bobe nturo, yɛn bobe nturo a ayɛ frɔmfrɔm no.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Me dɔfo yɛ me dea, na mewɔ no; ɔhwehwɛ sukooko no mu.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Enkosi sɛ ade bɛkyɛ na sunsuma bɛsen akɔ no, dan wo ho, me dɔfo, na yɛ sɛ ɔtwewa anaa ɔforote a ɔwɔ nkoko mmonkyi mmonka no so.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
