Nnwom 78
1 Asaf dwom. Me nkurɔfo, muntie me nkyerɛkyerɛ; monyɛ aso mma mʼanom nsɛm.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Mɛkasa wɔ abebu mu, mɛka ahintasɛm, teteete nneɛma no,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 nneɛma a yɛate na yɛahu; nneɛma a yɛn agyanom aka ho asɛm akyerɛ yɛn.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Yɛremfa nkame wɔn mma; yɛbɛka akyerɛ nkyirimma Awurade nneyɛe a ɛfata nkamfo no, ne tumi ne anwonwade a wayɛ no.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Ɔyɛɛ ahyɛde maa Yakob na ɔyɛɛ mmara wɔ Israel, nea ɔhyɛɛ yɛn nenanom sɛ wɔnkyerɛ wɔn mma,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 sɛnea ɛbɛyɛ a nkyirimma besua, mpo mmofra a wonnya nwoo wɔn, na wɔn nso akyerɛkyerɛ wɔn mma.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Afei wɔde wɔn ho bɛto Onyankopɔn so, na wɔn werɛ remfi ne nneyɛe, na wobedi nʼahyɛde so.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Wɔrenyɛ sɛ wɔn nenanom, a na wɔyɛ asoɔdenfo ne atuatewfo, wɔn a wonni Onyankopɔn nokware wɔ wɔn koma mu na woyɛ honhom mu atorofo ma no no.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Ɛwɔ mu sɛ na Efraim mmarima kurakura agyan, nanso ɔko da no woguanee;
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Wɔanni Onyankopɔn apam no so, wɔampɛ sɛ wodi ne mmara no so.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Wɔn werɛ fii nea wayɛ, anwonwade a wayɛ akyerɛ wɔn no.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Ɔyɛɛ anwonwade wɔ wɔn nenanom anim, wɔ Soan mantam a ɛwɔ Misraim asase so.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Ɔkyɛɛ po mu na ɔde wɔn faa mu. Ɔmaa nsu no gyinaa sɛ afasu.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Ɔde omununkum dii wɔn anim awia na ɔde ogyatɛn dii wɔn anim anadwo nyinaa.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Ɔpaee ɔbotan mu wɔ sare so, na ɔmaa wɔn nsu a ɛdɔɔso sɛ po;
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Ɔmaa asuti fii abotan mu na ɔmaa nsu sen sɛ nsubɔnten.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Nanso wɔkɔɔ so yɛɛ bɔne tiaa no, wɔsɔre tiaa Ɔsorosoroni no wɔ sare no so.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Wɔhyɛɛ da kaa aduan a wɔpɛ, de sɔɔ Onyankopɔn hwɛe.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Wɔkasa tiaa Onyankopɔn se, “Onyankopɔn betumi ato pon wɔ sare so ana?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ɔde ade bɔɔ ɔbotan mu no, nsu tue fii mu, na nsuwa sen buu so. Na obetumi ama yɛn aduan nso? Obetumi ama ne nkurɔfo nam ana?”
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Bere a Awurade tee nea wɔreka no, ne bo fuw yiye; ne gya beguu Yakob so, na nʼabufuwhyew sɔre tiaa Israel,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 efisɛ na wonni Onyankopɔn mu gyidi anaasɛ ne nkwagye mu ahotoso.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Nanso ɔkasa kyerɛɛ ɔsoro wɔ ɔhyɛ so; na obuee ɔsorosoro apon.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Ɔtɔɔ mana guu fam maa nnipa no sɛ wunni, ɔmaa wɔn ɔsoro aduan.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Nnipa dii abɔfo aduan; ɔmaa wɔn aduan a wobetumi adi nyinaa.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Ogyaa apuei mframa fi ɔsoro, na ofi ne tumi mu bɔɔ atɔe mframa.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Ɔtɔɔ nam sɛ mfutuma guu wɔn so, nnomaa a wotu bebree sɛ mpoano nwea.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Ɔma wɔbaa fam kɔɔ wɔn atenae, ne wɔn ntamadan ho nyinaa.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Wodidi maa aduan no boroo wɔn so efisɛ ɔmaa wɔn nea wɔhwehwɛ.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Nanso ansa na wobefi aduan a wɔhwehwɛ no ho, bere a ɛhyehyɛ wɔn anom mpo no,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Onyankopɔn abufuw sɔree wɔn so; okum ahoɔdenfo a wɔwɔ wɔn mu twitwaa Israel mmerante gui.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Eyinom nyinaa akyi, wɔkɔɔ so yɛɛ bɔne; nʼanwonwade akyi no, wɔannye anni.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Enti otwaa wɔn nna so te sɛ ahuru yɛɛ wɔn mfe awiei huhuuhu.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Bere biara a Onyankopɔn bekum wɔn no, wɔhwehwɛ no na wɔpere wɔn ho san ba ne nkyɛn.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Wɔkaee sɛ Onyankopɔn yɛ wɔn botan, sɛ Ɔsorosoro Nyankopɔn no yɛ wɔn Gyefo.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Nanso wɔde wɔn ano bɛdaadaa no, na wɔde wɔn tɛkrɛma atwa atoro akyerɛ no;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 wɔn koma nni no nokware, na wonni nʼapam no so.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Nanso na ɔyɛ ahummɔbɔ; ɔde wɔn amumɔyɛ kyɛɛ wɔn a wansɛe wɔn. Mpɛn pii, ɔtwentwɛn nʼabufuw so na wanhwie nʼabufuwhyew nyinaa.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Ɔkaee sɛ wɔyɛ ɔhonam ara kwa, mframa bi a ɛbɔ twa mu na ɛnsan nʼakyi.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Mpɛn ahe na wɔansɔre antia no wɔ sare no so hɔ, na mpɛn ahe na wɔamma ne werɛ anhow wɔ asase wosee no so!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Wɔsɔɔ Onyankopɔn hwɛɛ bere biara; na woyii Israel Ɔkronkronni no abufuw.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Wɔn werɛ fii ne tumi no, da a ogyee wɔn fii wɔn nhyɛsofo nsam no,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 da a ɔyɛɛ nsɛnkyerɛnne nwonwaso wɔ Misraim no ne nʼanwonwade wɔ Soan mantam mu no.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Ɔmaa wɔn nsubɔnten dan mogya; wɔantumi annom wɔn nsuten mu nsu.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Ɔmaa nwansenadɔm baa wɔn so bɛhaw wɔn na mpɔtorɔ nso bɛsɛee wɔn asase.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Ɔmaa tɛwtɛw bedii wɔn mfuw so aduan na ɔde wɔn nnɔbae nso maa mmoadabi.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Ɔde mparuwbo sɛee wɔn bobe na ɔde sukyerɛmma sɛee wɔn ankye nnua.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Ɔde sukyerɛmma kum wɔn anantwi ɔde anyinam kum wɔn nyɛmmoa.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Ohwiee nʼabufuwhyew guu wɔn so, abufuw, anibere ne ɔtan; abɔfo asɛefo kuw no.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Ɔbɔɔ kwan maa nʼabufuw; na wamfa wɔn nkwa ankyɛ wɔn, mmom, ɔde wɔn maa ɔyaredɔm.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 Okunkum Misraimfo mmakan nyinaa, Ham ntamadan mu nnipa mu abakan.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 Nanso oyii ne nkurɔfo fii mu sɛ nguankuw; odii wɔn anim sɛ nguan wɔ sare no so.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Odii wɔn anim dwoodwoo, enti wɔansuro; nanso wɔn atamfo de, po asorɔkye bu faa wɔn so.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Sɛɛ na ɔyɛ de wɔn baa nʼasase kronkron no ahye so, bepɔw asase a ɔde ne nsa nifa gyee no.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Ɔpam amanaman a wɔwɔ wɔn anim no na ɔkyekyɛɛ wɔn nsase no mu maa wɔn sɛ wɔn agyapade; ɔbɔɔ Israel mmusuakuw no atenase wɔ wɔn afi mu.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Nanso wɔsɔɔ Onyankopɔn hwɛe, na wɔsɔre tiaa Ɔsorosoroni no; na wɔanni ne mmara so.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Wɔyɛɛ sɛ wɔn agyanom, wɔanni nokware na wɔannya gyidi, ahotoso nni wɔn mu na wɔte sɛ agyan a asɛe.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Wɔde wɔn sorɔnsorɔmmea hyɛɛ no abufuw na wɔn ahoni maa ne ninkutwe mu yɛɛ den.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Onyankopɔn tee wɔn nka no, ne bo fuwii; na ɔpoo Israel korakora.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Ogyaw nʼatenae a ɛwɔ Silo no, ntamadan a wasi wɔ nnipa mu no.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Ɔde Apam Adaka a ɛyɛ ne tumi no kɔɔ nnommum mu, nʼanuonyam kɔɔ atamfo nsam.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Ɔde ne nkurɔfo maa afoa; ne bo fuw nʼagyapade yiye.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Ogya hyew wɔn mmerante kum wɔn, na wɔn mmabaa annya ayeforohyia dwom anto;
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Wɔn asɔfo wuwuu afoa ano, na wɔn akunafo antumi ansu.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Afei Awurade sɔree sɛnea ofi nna mu no, sɛnea ɔbarima a wabow nsa nyan fi nnahɔɔ mu no.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Ɔbobɔɔ nʼatamfo ma woguan kɔɔ wɔn akyi; ɔhyɛɛ wɔn aniwu afebɔɔ.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Afei ɔpoo Yosef ntamadan no, na wamfa Efraim abusuakuw no nso;
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Na mmom, ɔfaa Yuda abusuakuw no, Bepɔw Sion a ɔdɔ no no.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Osii ne kronkronbea te sɛ sorɔnsorɔmmea, te sɛ asase a etim hɔ daa.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Oyii ne somfo Dawid, ɔfrɛɛ no fii nguannan mu;
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 fii nguan akyi na ɔde no bae se ɔmmɛyɛ oguanhwɛfo mma ne nkurɔfo Yakob, mma Israel a wɔyɛ nʼagyapade.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Na Dawid de koma pa hwɛɛ wɔn so na ɔde ne nimdeɛ dii wɔn anim.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
