Nnwom 139
1 Wɔde ma dwonkyerɛfo. Dawid dwom. Awurade, woahwehwɛ me mu na woahu me.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Wunim mʼasetena ne me sɔre; wufi akyirikyiri hu mʼadwene mu.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Wunim mʼadifi ne me nnae mu; wunim mʼakwan nyinaa mu.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Ansa na mebue mʼano akasa no Awurade, na wunim ne nyinaa dedaw.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Woakata me ho nyinaa ahyia na wobɔ me ho ban.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Saa nimdeɛ yi yɛ me nwonwa dodo, ɛkɔ soro dodo ma me sɛ medu ho.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Ɛhe na metumi afi wo honhom anim akɔ? Ɛhe na metumi aguan afi wʼanim akɔ?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Sɛ mede adekyee ntaban tu na mekɔtena po akyi nohɔ a,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 mpo hɔ na wo nsa begya me akɔ, na wo nsa nifa beso me mu.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Na meka se, “Ampa ara sum mmɛkata me so na hann nnan adesae ntwa me ho nhyia a,”
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 sum mpo nyɛ sum mma wo; na anadwo bɛhyerɛn sɛ awia; sum ne hann yɛ wo pɛ.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Na wo na wobɔɔ me honhom wonwen me wɔ me na awotwaa mu.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Mekamfo wo, efisɛ woyɛɛ me anwonwakwan so a ɛyɛ hu; wo nnwuma yɛ nwonwa. Minim ɛno yiye pa ara.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Wɔamfa me bɔbea anhintaw wo bere a wɔyɛɛ me kokoa mu no; bere a wɔnwenee me wɔ asase bun mu no,
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 wʼani huu me, bere a meyɛ mogyatɔw no. Nna dodow a woatwa ama me no, wɔakyerɛw ne nyinaa wɔ wo nhoma mu ansa na mu baako reba mu.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Onyankopɔn, wo nsusuwii som bo ma me! woka ne nyinaa bɔ mu a, ɛtrɛw dodo!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Sɛ mise mɛkan a, ne dodow bɛboro mpoano nwea, sɛ minyan a, me ne wo wɔ hɔ ara.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Sɛ anka, Onyankopɔn, wubekunkum amumɔyɛfo ɛ! Mumfi me so, mo a moyɛ mogyapɛfo!
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Wɔde adwemmɔne ka wo ho asɛm; wʼatamfo mmmɔ wo din pa.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Awurade, metan wɔn a wɔtan wo, na mikyi wɔn a wɔsɔre tia wo no ana?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Minni hwee sɛ ɔtan a mewɔ ma wɔn; mefa wɔn sɛ mʼatamfo.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Hwehwɛ me mu, Onyankopɔn, na hu me koma; sɔ me hwɛ, na hu mʼadwene.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Hwɛ sɛ bɔne bi wɔ me mu a, na di mʼanim fa daa nkwa kwan so.
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
