Luka 22
1 Afei, na Yudafo Apiti Afahyɛ a wɔsan frɛ no Twam Afahyɛ no abɛn.
О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
2 Saa bere no na asɔfo mpanyin ne Kyerɛwsɛm no akyerɛkyerɛfo no hwehwɛɛ ɔkwan a wɔbɛfa so akyere Yesu akum no, nanso esiane nnipa a na wɔwɔ hɔ no nti, na wosuro.
И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
3 Satan kowuraa Yuda a wɔfrɛ no Iskariot a ɔyɛ asuafo dumien no mu baako no mu.
Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4 Yuda kɔɔ asɔfo mpanyin ne Asɔredan no mu awɛmfo mpanyimfo no nkyɛn ne wɔn kosusuw ɔkwan ko a ɔbɛfa so ayi Yesu ama wɔn no ho.
и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
5 Wɔn ani gyei, penee so sɛ wɔbɛma no sika.
И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
6 Efi saa bere no, Yuda hwehwɛɛ ɔkwan a ɔbɛfa so ama wɔakyere Yesu bere a nnipa dodow biara nni ne ho.
И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
7 Afei, da a wokum twam guan de di brodo a mmɔkaw nni mu no duu no,
И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
8 Yesu somaa Petro ne Yohane se, “Monkɔyɛ Twam Afahyɛ aduan a yebedi no.”
И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
9 Wobisaa no se, “Ɛhe na wopɛ sɛ yɛkɔyɛ aduan no?”
А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
10 Obuaa wɔn se, “Sɛ mudu kurow no mu a, mubehu obi a wakɔ asu reba. Munni nʼakyi nkɔ ofi a ɔbɛkɔ mu no mu,
А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
11 na mummisa ofiwura no se, ‘Yɛn kyerɛkyerɛfo se ɛhe na woasiesie ama ɔne nʼasuafo no sɛ wommedi Twam Afahyɛ aduan no?’
и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
12 Ɔde mo bɛkɔ abansoro asa kɛse bi a wɔasiesie mu fɛfɛɛfɛ so. Ɛhɔ na monkɔto pon no.”
И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
13 Wɔkɔɔ kurow no mu no, wohuu sɛnea Yesu kae no pɛpɛɛpɛ ma wɔyɛɛ twam aduan no wɔ hɔ.
И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
14 Bere no dui no, Yesu ne nʼasuafo no kɔtenatenaa didipon no ho.
И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
15 Wɔtete hɔ no, Yesu ka kyerɛɛ wɔn se, “Mepɛɛ sɛ me ne mo bɛtena ase, ato nsa adi saa Twam aduan yi, ansa na mahu amane no akyɛ.
И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
16 Mereka akyerɛ mo se, saa adidi yi akyi no, merenni Twam aduan yi bio kosi sɛ Onyankopɔn Ahenni no bɛba.”
защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
17 Afei Yesu faa kuruwa, daa Onyankopɔn ase na ɔde maa nʼasuafo no kae se, “Munnye na obiara nnom bi.
И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 Mereka akyerɛ mo se, merennom bobesa yi bi bio kosi sɛ Onyankopɔn ahenni no bɛba.”
защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
19 Afei, ɔfaa brodo daa Onyankopɔn ase, bubuu mu de maa nʼasuafo no kae se, “Eyi ne me nipadua a mede rema mo. Munnye nni. Da biara a mubedi saa brodo yi bi no, momfa nkae me.”
И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
20 Saa ara nso na adidi no akyi no, ɔfaa kuruwa kae se, “Kuruwa yi ne me mogya a merehwie agu ama mo sɛ apam foforo a wɔnam so begye mo nkwa.
Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
21 Nanso mo a mo ne me te adidii ha yi mu baako na obeyi me ama.
Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 Etwa sɛ miwu, sɛnea Onyankopɔn ahyehyɛ no, nanso nea obeyi me ama no de, onnue.”
Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
23 Asuafo no bisabisaa wɔn ho wɔn ho, pɛɛ sɛ wohu wɔn mu nea obeyi no ama no.
И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
24 Asuafo no gyee wɔn ho akyinnye pɛɛ sɛ wohu wɔn mu nea ɔbɛyɛ ɔkɛse wɔ Onyankopɔn ahenni a ɛbɛba no mu.
Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25 Yesu tee no, ɔkae se, “Amanaman mu atumfo hyɛ wɔn a wodi wɔn so no so ma wɔn nso bu wɔn ho sɛ Adehye.
А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
26 Nanso mo de, nea ɔpɛ sɛ ɔyɛ mo so panyin no nyɛ sɛ mo mu akumaa, na nea odi mo so no nso nyɛ mo mu somfo.
Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.
27 Merebisa mo se, nnipa baanu yi mu hena na odi ne yɔnko so, nea ɔte didipon ho anaa nea ɔsom nea ɔte didipon no ho no? Nanso me de, mewɔ mo mu sɛ mo somfo.
Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
28 Me ne mo na afa ɔhaw ne amane mu a, moda so ne me nam.
А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
29 Mʼagya de ahenni no ama me. Saa ara nso na mede rema mo.
Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
30 Na mo ne me ato nsa adidi, na moatumi abu Israel mmusuakuw dumien no atɛn.”
да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
31 Afei Awurade kae se, “Simon, Simon! Monhwɛ yiye na ɔbonsam pɛ sɛ ɔsɔ mo hwɛ.
[И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 Nanso wo Simon de, masrɛ ama wo sɛnea ɛbɛyɛ a wobɛkɔ so agye me adi. Sɛ wunu wo ho san ba me nkyɛn a hyɛ wo nuanom no gyidi mu den.”
но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 Petro buaa no se, “Awurade, ɛyɛ me pɛ sɛ me ne wo bɛda afiase, na sɛ ɛyɛ owu mpo nso a, me ne wo bewu.”
Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
34 Yesu nso buaa no se, “Petro, mereka akyerɛ wo se, nnɛ akokɔ remmɔn na woapa me mprɛnsa.”
А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
35 Afei Yesu bisaa nʼasuafo no se, “Bere a mesomaa mo a na munkura sika nkotoku anaa akwantu kotoku na monhyɛ mpaboa no, biribi ho hiaa mo ana?” Asuafo no buaa no se, “Dabi, biribiara ho anhia yɛn.”
И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
36 Yesu ka kyerɛɛ wɔn se, “Afei de, nea ɔwɔ sika no, ɔmfa; nea ɔwɔ akwantu kotoku no nso, ɔmfa. Nea onni afoa no ntɔn ne ntama mfa nkɔtɔ bi.
И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
37 Na bere adu sɛ nkɔm a wɔhyɛ faa me ho sɛ, ‘Wɔbɛkan no afra nnebɔneyɛfo mu’ no bɛba mu. Ɛsɛ sɛ nkɔm biara a wɔahyɛ afa me ho no ba mu.”
защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
38 Asuafo no ka kyerɛɛ Yesu se, “Awurade, yɛwɔ afoa abien wɔ ha.” Yesu buae se, “Eye, ɛno ara dɔɔso.”
И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
39 Yesu ne nʼasuafo no fii kurow no mu kɔɔ Ngo Bepɔw no so sɛnea ɔtaa yɛ no, na nʼasuafo no ka ne ho.
И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40 Woduu hɔ no, ɔka kyerɛɛ nʼasuafo no se, “Mommɔ mpae na moankɔ sɔhwɛ mu.”
И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
41 Afei ɔtwee ne ho fii asuafo no ho kɔɔ nkyɛn baabi kɔkotow, bɔɔ mpae se,
И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
42 “Agya, sɛ ɛyɛ wo pɛ a, ma saa amanehunu a ɛreba me so yi ntwa me ho nkɔ, nanso ɛnyɛ nea mepɛ, na nea wopɛ na ɛnyɛ”
Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
43 Ogu so rebɔ mpae no, ɔbɔfo fi ɔsoro bɛhyɛɛ no den.
И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
44 Esiane sɛ na Yesu ho yeraw no wɔ Honhom mu no nti, ɔmaa ne mpaebɔ mu yɛɛ den maa ne ho fifiri yɛɛ sɛ mogya atɔwatɔw sosɔ guu fam.
И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
45 Mpaebɔ no akyi no, ɔkɔɔ asuafo no nkyɛn kɔtoo wɔn sɛ awerɛhow ne ɔbrɛ nti, wɔadeda.
И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
46 Ɔkae se, “Hwɛ! Moadeda? Monsɔre na mommɔ mpae na moankɔ sɔhwɛ mu.”
Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
47 Yesu gu so rekasa no, nnipadɔm bi a Yuda Iskariot a ɔyɛ asuafo dumien no mu baako di wɔn anim baa ne so. Yuda Iskariot twiw bɛn Yesu few nʼafono.
Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48 Yesu bisaa no se, “Yuda, mfewano na wode reyi Onipa Ba no ama ana?”
А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
49 Bere a asuafo a wɔwɔ ne ho no huu nea ɛreba no, wobisaa no se, “Awurade, yentwitwa wɔn afoa ana?”
И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
50 Asuafo no mu baako twaa Ɔsɔfopanyin no somfo no aso nifa.
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51 Yesu ampɛ nea osuani no yɛe no nti, ɔka kyerɛɛ wɔn se, “Monnyɛ eyi bi bio!” Ɔfaa ɔsomfo no aso no de taree hɔ bio.
а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52 Yesu bisaa asɔfo mpanyin ne asɔredan sohwɛfo mpanyin ne Yudafo mpanyimfo ne asomfo a wɔbaa ne so no se, “Midi atuatewfo anim nti na mode afoa ne nkontimmaa aba me so yi?
А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
53 Bere a na me ne mo wɔ asɔredan mu no, moankyere me; eyi ne mo bere; nea sum di mu tumi.”
когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
54 Afei wɔkyeree Yesu de no kɔɔ Ɔsɔfopanyin fi. Bere a wɔde no rekɔ no, Petro gyee ne ho kaa akyi.
И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 Petro duu Ɔsɔfopanyin no fi hɔ no na asraafo no asɔ ogya wɔ adiwo hɔ a wɔreto; ɔno nso kɔtoo bi.
И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 Abaawa bi huu Petro sɛ ɔreto gya no bi no, ɔhwɛɛ no dinn kae se, “Saa ɔbarima yi yɛ Yesu akyidifo no mu baako.”
И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 Petro san se, “Awuraa, minnim saa ɔbarima yi baabiara.”
А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 Ankyɛ koraa na obi foforo nso huu no kae se, “Woyɛ nʼakyidifo no mu baako.” Petro buaa no se, “Dabi, menka wɔn ho.”
След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 Ɛbɛyɛ dɔnhwerew akyi no, obi foforo nso san huu no ka sii so dua se, “Akyinnye biara nni ho sɛ saa damfo yi ka Yesu asuafo no ho, efisɛ ɔno nso yɛ Galileani, na ne kasa koraa da no adi.”
И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
60 Petro san ne mprɛnsa so se, “Owura, asɛm a woreka yi nyɛ nokware.” Nʼano ansi koraa na akokɔ bɔnee.
А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
61 Saa bere no ara mu na Yesu twaa nʼani hwɛɛ Petro anim. Ɛhɔ ara na Petro kaee asɛm a Yesu ka kyerɛɛ no se, “Nnɛ, akokɔ remmɔn na woapa me mprɛnsa” no,
И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 Petro de awerɛhow fii adi kosui.
И излезе вън, та плака горко.
63 Mmarima a na wɔrewɛn Yesu no dii ne ho fɛw, kyekyeree nʼani, bobɔɔ no,
И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
64 san bisaa no se, “Odiyifo, hena na ɔbɔɔ wo? Kyerɛ yɛn.”
и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
65 Wɔkɔɔ so yeyaw no kaa abususɛm ahorow guu ne so.
И много други хули изговориха против Него.
66 Ade kyee no, Yudafo mpanyin ne Kyerɛwsɛm no akyerɛkyerɛfo no hyia ma wɔde Yesu baa wɔn anim
И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67 bisaa no se, “Sɛ wone Kristo no a ka kyerɛ yɛn.” Yesu buaa wɔn se, “Sɛ meka se mene Kristo no a, morennye nni,
Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68 na sɛ mibisa mo nso a, moremmua me.
и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
69 Na efi saa bere yi mubehu Onipa Ba no sɛ ɔte Onyame Tumfo no nifa so.”
Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
70 Ɔkaa saa no wɔn nyinaa bisaa no bio se, “Ɛno de, na wone Onyankopɔn Ba no ana?” Obuaa wɔn se, “Nea moreka no yɛ nokware.”
И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
71 Eyi ma wɔkae se, “Adanse bɛn na ehia yɛn bio? Yɛate afi ɔno ankasa anom.”
А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.
