Hiob 4
1 Na Temanni Elifas buaa Hiob se,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 “Sɛ obi pɛ sɛ ɔne wo kasa a, worennya ntoboase ana? Hena na wobetumi aka nʼano ato mu?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Dwene sɛnea wakyerɛkyerɛ nnipa bebree, sɛnea woahyɛ nsa a emu ayɛ mmerɛw no den.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Wo nsɛm ahyɛ wɔn a wɔahintiw no den; woahyɛ nkotodwe a ayɛ mmerɛw mu den.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Na afei a ɔhaw aba no, wʼaba mu abu; adwira wo, na wo werɛ ahow.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 So ɛnsɛ sɛ wo nyamesuro yɛ wʼahotoso na wʼakwan a ɛho nni asɛm no yɛ wʼanidaso ana?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 “Dwene ho: Wɔasɛe obi a ne ho nni asɛm pɛn ana? Ɛhefa na wɔsɛee obi a ɔyɛ pɛ?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Sɛnea mahu no, wɔn a wofuntum bɔne ne wɔn a wodua ɔhaw no twa so aba.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Onyankopɔn home ano, wɔsɛe; nʼabufuw turuw a wɔyera.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Gyata betumi abobɔ mu na wɔaworo so, nanso wɔabubu gyata akɛse no se.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Gyata annya hanam a owu, na gyatabere mma no bɔ hwete.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 “Wɔbɛkaa kokoamsɛm bi kyerɛɛ me na mʼaso tee no sɛ asomsɛm.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Wɔ anadwo daeso basabasa mu, bere a nnipa adeda nnahɔɔ no,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 ehu ne nketenkete kyeree me ɛmaa me nnompe nyinaa wosowee.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Honhom bi twaa mʼani so, na me ho nwi sɔre gyinae.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Egyinae, nanso, manhu nʼabɔsu. Biribi begyinaa mʼanim, na metee nne bɔkɔɔ bi a ɛrebisa se,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 ‘Onipa desani betumi ateɛ asen Onyankopɔn? Na mpo ɔhoɔdenfo betumi ayɛ kronkron asen ne Yɛfo ana?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Sɛ Onyankopɔn ntumi mfa ne ho nto nʼankasa asomfo so, sɛ ɔka nʼabɔfo mfomso kyerɛ wɔn a,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 na nkantom wɔn a wɔtete dɔte afi mu, wɔn a wɔn fapem sisi mfutuma mu na wɔdwerɛw wɔn ntɛm so sen abubummaba!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Efi anɔpahema kosi anwummere wobubu wɔn mu nketenkete; na wɔyera korakora a obiara nhu wɔn bio.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 So wommiamia wɔn ntamadan ahama mu, a ɛno nti wowuwu a wonni nyansa ana?’
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
