Hiob 37
1 “Eyi ma me koma bɔ kitirikitiri na ehuruw fi nʼatenae.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Tie! Tie ne nne mmubomu, ne huuyɛ a efi nʼanom reba no.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Ogyaa nʼanyinam mu wɔ ɔsoro ase nyinaa na ɔma ekodu asase ano.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 Ɛno akyi na ne mmubomu no ba; ɔde nne kɛse bobɔ mu. Sɛ ɔkasa a, biribiara nsianka no.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Onyankopɔn nne bobɔ mu ma no yɛ nwonwa; ɔyɛ nneɛma akɛse a ɛboro yɛn adwene so.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Ɔka kyerɛ sukyerɛmma se, ‘Tɔ gu asase so,’ ne osu nso se, ‘Yɛ osutɔ kɛse.’
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Sɛnea nnipa a wabɔ wɔn nyinaa behu nʼadwuma nti, ɔma nnipa nyinaa gyae wɔn adwumayɛ.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Wuram mmoa kɔtetɛw; wɔkɔhyehyɛ wɔn abon mu.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Ahum tu fi ne pia mu, na awɔw nso fi mframa a ɛrebɔ mu.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Onyankopɔn home de sukyerɛmma ba, na nsu tamaa no kyen.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Ɔde fuonwini hyɛ omununkum ma; na otwa nʼanyinam fa mu.
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Ɔhyɛ ma wokyinkyin fa asase so nyinaa hyia yɛ nea ɔhyɛ sɛ wɔnyɛ biara.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Ɔde omununkum ba bɛtwe nnipa aso, anaasɛ ɔma ɛtɔ gu asase so de kyerɛ nʼadɔe.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 “Tie eyi, Hiob; gyae na dwene Onyankopɔn anwonwade ho.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Wunim sɛnea Onyankopɔn si fa di omununkum so, na ɔma nʼanyinam twa?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Wunim sɛnea omununkum si fa sensɛn wim, nea ɔwɔ nimdeɛ a so nni no anwonwade no?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Mo a mufi fifiri wɔ mo ntade mu bere a anafo mframa ma asase no yɛ dinn no,
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 wubetumi aboa no ama watrɛw wim, a ɛyɛ den sɛ kɔbere mfrafrae ahwehwɛ?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 “Kyerɛ yɛn nea ɛsɛ sɛ yɛka kyerɛ no; yɛrentumi nka yɛn asɛm, efisɛ yennim.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Ɛsɛ sɛ wɔka nea mepɛ sɛ meka kyerɛ no ana? Onipa bi wɔ hɔ a ɔbɛpɛ sɛ wɔbɛmene no ana?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Obiara rentumi nhwɛ owia, sɛnea ɛhyerɛn wɔ wim bere a mframa abɔ ama wim atew.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Ofi atifi fam ba wɔ anuonyam sononko mu; Onyankopɔn ba wɔ ahenni nwonwaso mu.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Otumfo no korɔn wɔ yɛn so na wɔpagyaw no wɔ tumi mu; nʼatɛntrenee ne treneeyɛ kɛse akyi no mpo, ɔnyɛ nhyɛso.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Ɛno nti nnipa de nidi ma no, efisɛ onnwen koma mu anyansafo nyinaa ho ana?”
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
