Hiob 30
1 “Nanso mprempren wɔserew me, nnipa a manyin sen wɔn, na wɔn agyanom mfata sɛ wɔne me nguan ho akraman tena.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Mfaso bɛn na wɔn nsa mu ahoɔden wɔ ma me, bere a wɔn ahoɔden afi wɔn mu?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Ohia ne ɔkɔm ama wɔn ho atetew, wɔnantew asase kesee ne asase bonin so anadwo.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Wɔboaboaa nkyenhaban ano wɔ nkyɛkyerɛ mu, na wɔde sare so nnua ntin yɛɛ wɔn aduan.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Wɔn mfɛfo pam wɔn fii wɔn mu, na wohuroo wɔn sɛ akorɔmfo.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Wɔhyɛɛ wɔn ma wɔtenaa suka a emu awo, abotan ne fam ntokuru mu,
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 wosuu sɛ mfurum wɔ wuram na wɔfofɔree so wɔ ɔdɔtɔ ase.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Kuw a wɔmfra na wonni din, wɔpam wɔn fii asase no so.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 “Na nnɛ yi wɔn mmabarima de dwom bɔ me akutia; mayɛ abusude wɔ wɔn mu.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Wokyi me na wontwiw mmɛn me; wɔmmfɛre sɛ wɔtete ntasu gu mʼanim.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Afei a Onyankopɔn abubu me tadua na ɔde amanehunu aba me so yi, wɔyɛ nea wɔpɛ wɔ mʼanim.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Abusuakuw no tow hyɛ me so wɔ me nifa so; wosum mʼanan mfiri, na wosisi mpie tia me.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Wosisiw mʼakwan; na wonya me sɛe me na obiara mmoa me.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Wɔba te sɛ nea wofi ntokuru a ano abae mu; wɔnam mmubui no mu munumunum ba.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Ahunahuna ma me ho dwiriw me; mʼanuonyam atu kɔ sɛnea mframa abɔ agu, me bammɔ atu ayera sɛ omununkum.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 “Na mprempren, me nkwa resa; na amanehununna akyekyere me.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Anadwo wowɔ me nnompe mu; ɔyaw a ɛwe me no nnyae.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Onyankopɔn fi ne tumi mu yɛ sɛ adurade ma me; omia me te sɛ mʼatade kɔn.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Ɔtow me kyene dontori mu na ɔma me yɛ sɛ mfutuma ne nsõ.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 “Onyankopɔn, misu mefrɛ wo, nanso wummua me. Mesɔre gyina, nanso wohwɛ me kɛkɛ.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Woba me so anibere so; wode wʼabasa mu tumi tow hyɛ me so.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Wuhwim me na wode mframa pia me; wudenkyidenkyi me wɔ ahum mu.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Minim sɛ wode me bɛkɔ owu mu, faako a woahyɛ ama ateasefo nyinaa no.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 “Ampa ara obiara mfa ne nsa nka onipa a ɔrebrɛ bere a ɔresu pɛ mmoa wɔ nʼamanehunu mu.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Mansu amma wɔn a wɔwɔ ɔhaw mu ana? Me kra werɛ anhow amma ahiafo ana?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Nanso bere a mʼani da papa so no, bɔne bae; bere a mepɛɛ hann no sum na edurui.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Me yafunu mu a ɛwowɔ me no nnyae da; na nna a amanehunu wɔ mu da mʼanim.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Menenam a mabiri, nanso ɛnyɛ sɛ owia na ahyew me; migyina aguabɔbea na misu pɛ mmoa.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Madan nnompo nuabarima, me ne mpatu na ɛbɔ.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Me honam ani biri na ehuanhuan; atiridii ama me ho adɔ.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Me sanku bɔ kwadwom, na mʼatɛntɛbɛn ma agyaadwotwa nnyigyei.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
