Hiob 29
1 Hiob toaa so se,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Mʼani agyina asram a atwa mu no, nna a Onyankopɔn hwɛɛ me so no,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 bere a ne kanea hyerɛn mʼatifi na mede ne kanea nantewee sum mu no!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Ao, nna a misii so no, bere a Onyankopɔn adamfofa a emu yɛ den hyiraa me fi,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 bere a na Otumfo no da so ka me ho na me mma atwa me ho ahyia no,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 bere a na nufusu mu srade afɔw mʼakwan na abotan hwiee ngo sɛ nsu maa me no.
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 “Bere a na mekɔ kuropɔn pon ano mekɔtena mʼagua so wɔ ɔmanfo aguabɔbea,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 mmerante hu me a, wogyina nkyɛn na mpanyimfo sɔre gyina hɔ;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 atitiriw gyae kasa na wɔde wɔn nsa kata wɔn ano;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 mmapɔmma tɛm dinn, na wɔn tɛkrɛma ka wɔn dudom.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Wɔn a wɔte me nka nyinaa ka me ho asɛmpa, na wɔn a wohu me nyinaa kamfo me,
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 efisɛ meboaa ahiafo a wosu pɛɛ mmoa, ne ayisaa a wonni aboafo.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Onipa a na ɔrewu no hyiraa me; na memaa akunafo ani gyee wɔn koma mu.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Mede trenee furaa sɛ mʼadurade; atɛntrenee yɛɛ me nkataso ne mʼabotiri.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Meyɛɛ aniwa maa anifuraefo, ne anan maa mmubuafo.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Meyɛɛ ahiafo agya; na mekaa ahɔho asɛm maa wɔn.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Mibubuu amumɔyɛfo se na mihwim wɔn a wodi wɔn nya no fii wɔn anom.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 “Medwenee sɛ, ‘Mewu wɔ mʼankasa me fi mu, na me nna dɔɔso sɛ nwea.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Me ntin beduu nsu ano, na obosu agugu me mman so anadwo mu nyinaa.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Mʼanuonyam rempa da, na agyan ayɛ foforo wɔ me nsam daa.’
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Nnipa hwehwɛɛ sɛ wotie me, wɔyɛɛ dinn, twɛn mʼafotu.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Sɛ mekasa wie a wɔnnkasa bio, efisɛ me nsɛm tɔɔ wɔn asom yiye.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Wɔtwɛn me sɛnea wɔtwɛn osu a ɛpete, na wɔmenee me nsɛm sɛ osutɔ bere nsu.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Sɛ meserew mekyerɛ wɔn a, wɔntaa nnye nni; mʼanimtew som bo ma wɔn.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Mebɔɔ kwan maa wɔn na metenaa ase sɛ wɔn hene; metenaa ase sɛ ɔhene a ɔwɔ nʼasraafo mu; meyɛɛ sɛ obi a ɔkyekye agyaadwotwafo werɛ.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
