< Hiob 24 >
1 “Adɛn nti na Onyankopɔn nhyɛ bere mma atemmu? Adɛn nti na ɛsɛ sɛ wɔn a wonim no no hwɛ saa da no anim nanso ɛmma da?
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Nnipa yiyi abo a wɔde ato ɔhye; na wɔde nguankuw a wɔawia kɔ hɔ adidi.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Wɔpam ayisaa mfurum na wogye akunafo anantwi sɛ awowaside.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Wosum ahiafo fi kwan so na wɔhyɛ asase no so ahiafo ma wɔkɔtetɛw.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Sɛnea sare so mfurum yɛ no saa ara na ahiafo no yɛ wɔn adwuma de pɛ aduan; asase kesee no so na wonya aduan ma wɔn mma.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 Wɔboaboa mmoa aduan ano wɔ mfuw no so na wodi mpɛpɛ wɔ amumɔyɛfo bobe nturo mu.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Wonni ntama, na wɔda adagyaw anadwo; wonni hwee a wɔde kata wɔn ho wɔ awɔw mu.
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Mmepɔw so osu tɔ fɔw wɔn kyam na wɔtetare abotan no ho, efisɛ wonni nnae.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Wɔtew ayisaa fi nufu ano; na wɔfa ohiani abotafowa de si ne ka anan mu.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Wɔnenam adagyaw a wonni ntama; wɔsoa awi afiafi, nanso ɔkɔm de wɔn ara.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Wokyi ngo wɔn adan mu; wotiatia nsakyiamoa mu, nanso osukɔm de wɔn.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Wɔn a wɔrewuwu no apinisi fi kuropɔn no mu, na apirafo kra su pɛ mmoa. Nanso Onyankopɔn mfa bɔne nto obiara so.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 “Ebinom wɔ hɔ a wɔsɔre tia hann no, wɔn a wonnim nʼakwan anaasɛ wɔnnantew nʼatempɔn so no.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Sɛ adekyee hann no kɔ a, owudifo no sɔre na okum ohiani ne mmɔborɔni; anadwo, mu owiawia ne ho sɛ ɔkorɔmfo.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Ɔwaresɛefo twɛn bere a anim rebiribiri; ɔka se, ‘obiara renhu me,’ na ɔde nʼanim hintaw.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 Sum mu na nnipa bubu apon wura afi mu, na adekyee, wɔtoto wɔn ho apon mu; wɔne hann nni hwee yɛ.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Sum kabii yɛ adekyee ma wɔn nyinaa; wɔne sum mu nneɛma a ɛyɛ hu fa nnamfo.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 “Nanso wɔte sɛ ahuru a ɛte nsu ani; wɔadome wɔn kyɛfa wɔ asase no so, enti obiara nkɔ bobe nturo no mu.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 Sɛnea ɔhyew ne ɔpɛ hwim sukyerɛmma a anan kɔ no, saa ara na ɔda de wɔn a wɔayɛ bɔne kɔ ne no. (Sheol )
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol )
20 Awotwaa werɛ fi wɔn, na osunson di wɔn nam; nnipa bɔne de wɔnnkae wɔn bio na mmom wobubu te sɛ dua.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Wɔde ɔbea bonin a onni ba yɛ hanam, na wonhu akunafo mmɔbɔ.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Onyankopɔn nam ne tumi so twe atumfo kɔ; ɛwɔ mu sɛ wonya asetena pa de, nanso wonni nkwa ho bɔhyɛ.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Otumi ma wɔn tena ase asomdwoe mu, nanso nʼani wɔ wɔn akwan so.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 Wɔma wɔn so bere tiaa bi, na afei wonni hɔ bio; wɔbrɛ wɔn ase boaboa wɔn ano sɛ nnipa nyinaa; wotwitwa wɔn gu te sɛ aburow ti.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 “Sɛ eyi nte saa a, hena na obetumi agye me akyinnye na ama nea maka no ayɛ nsɛnhunu?”
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?