< Hiob 14 >

1 “Nnipa a ɔbea awo wɔn nna yɛ tiaa bi na ɔhaw ahyɛ mu mma.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Ɔfefɛw te sɛ nhwiren na etwintwam; ɔte sɛ sunsuma a ɛretwa mu akɔ, ɔntena hɔ nkyɛ.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Woma wʼani kɔ saa onipa yi so? Wode no bɛba wʼanim abebu no atɛn ana?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Hena na obetumi ayi nea ɛyɛ kronkron afi fi mu? Obiara nni hɔ.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Woahyehyɛ onipa nkwa nna; woahyɛ nʼasram dodow ato hɔ na woahyɛ no bere a ɔrentumi ntra.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Enti yi wʼani fi ne so na ɔnyɛ nea ɔpɛ, kosi sɛ obewie nʼadwuma sɛ ɔpaani.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 “Dua mpo anidaso wɔ hɔ ma no: Sɛ wotwa a, ɛbɛfefɛw bio, na ne mman foforo no rempenpan.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Ne ntin betumi anyin akyɛ asase mu na ne dunsin nso awu wɔ dɔte mu,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 nanso, onya nsu a ɛfefɛw, na eyiyi mman sɛ dua a wɔatɛw.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Nanso sɛ nnipa wu a wɔde no hyɛ fam; ɔhome nea etwa to a, na afei onni hɔ bio.
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Sɛnea nsu tu yera wɔ po mu no, anaa sɛnea suka mu yowee no,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 saa ara na onipa tɔ fam na ɔnsɔre bio; enkosi sɛ ɔsoro betwa mu no, nnipa rensɔre na wɔrennyan wɔn mfi wɔn nna mu.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 “Sɛ anka wode me besie ɔda mu de me ahintaw kosi sɛ wʼabufuw betwa mu! Sɛ anka wobɛhyɛ me bere na afei woakae me! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Sɛ onipa wu a ɔbɛba nkwa mu bio ana? Mʼaperedi nna mu nyinaa mɛtwɛn akosi sɛ me foforoyɛ bɛba.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Wobɛfrɛ na megye wo so; wʼani begyina abɔde a wo nsa ayɛ.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Afei wobɛkan mʼanammɔntu na worenni me bɔne akyi.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Wɔbɛsɔ me bɔne ano wɔ kotoku mu, na woakata mʼamumɔyɛ so.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 “Nanso sɛnea mmepɔw so hohoro na ɛpompono na ɔbotan nso twe fi ne sibea no,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 sɛnea nsu yiyi abo ho na osuhweam twe dɔte kɔ no saa ara na wosɛe onipa anidaso.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Wutintim ne so prɛko pɛ, na otwa mu kɔ; wosakra ne nipasu na wugya no kwan.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Sɛ wɔhyɛ ne mmabarima anuonyam a, onnim; na sɛ wɔbrɛ wɔn ase a, onhu.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 Ɔno ara were mu yaw na ɔtee na ɔno ara ne ho na ogyam.”
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

< Hiob 14 >