Hiob 10
1 “Abrabɔ afono me; enti mɛka mʼasɛm a meremfa hwee nsie na mɛkasa afi me kra yawdi mu.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Mɛka akyerɛ Onyankopɔn se: Mmu me kumfɔ, na mmom kyerɛ kwaadu a wobɔ me.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Ɛyɛ wo fɛ sɛ wohyɛ me so, de po wo nsa ano adwuma, na woserew hwɛ amumɔyɛfo nhyehyɛe?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Wowɔ ɔhonam mu ani ana? Wuhu ade te sɛ ɔdesani ana?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Wo nkwanna te sɛ ɔdesani anaa wo mfe te sɛ onipa hoɔdenfo,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 a enti ɛsɛ sɛ wohwehwɛ me mfomso na wopɛɛpɛɛ me bɔne mu?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Ɛwɔ mu, wunim sɛ minni fɔ, na obiara nso ntumi nnye me mfi wo nsam.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 “Wo nsa na ɛnwenee me na ɛbɔɔ me. Afei wobɛdan wo ho asɛe me ana?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Kae sɛ wonwen me sɛ dɔte. Na wobɛdan me ayɛ me mfutuma bio ana?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 So woanhwie me sɛ nufusu na woammɔ me toa sɛ srade,
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 amfa were ne honam ankata me ho ankeka nnompe ne ntin antoatoa mu ana?
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Womaa me nkwa, yii ayamye kyerɛɛ me, na ɔhwɛsie mu wohwɛɛ me honhom so.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 “Nanso eyi na wode siee wo koma mu, na minim sɛ na eyi wɔ wʼadwene mu.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Sɛ meyɛɛ bɔne a anka wobɛhwɛ me na wobɛma me so asotwe.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Na sɛ midi fɔ a, nnome nka me! Na sɛ mpo midi bem a, merentumi mma me ti so, efisɛ aniwu ahyɛ me ma na mʼamanehunu amene me.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Na sɛ mema me ti so a, wodɛɛdɛɛ me sɛ gyata, na bio woda wʼanwonwatumi no adi tia me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Wode nnansefo foforo betia me na woma wʼabufuw ano yɛ den wɔ me so; wʼasraafo tu ba me so bere biara.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “Adɛn nti na woma wɔwoo me? Ɛkaa me nko a anka miwui ansa na ani bi rehu me.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Sɛ anka mamma nkwa yi mu, anaasɛ wɔsoaa me fi awotwaa mu de me kɔɔ ɔda mu tee!
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 So ɛnkaa kakraa bi na me nna kakraa no to ntwaa ana? Gyaa me na minya anigye bere tiaa bi
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 ansa na makɔ koransan kusuuyɛ ne sunsuma kabii asase so,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 asase a ɛyɛ anadwo sum kabii, sum kabii ne sakasaka, baabi a ɛhɔ hann mpo te sɛ sum.”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
