< Mezmurlar 1 >
1 Ne mutlu o insana ki, kötülerin öğüdüyle yürümez, Günahkârların yolunda durmaz, Alaycıların arasında oturmaz.
Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните на стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2 Ancak zevkini RAB'bin Yasası'ndan alır Ve gece gündüz onun üzerinde derin derin düşünür.
Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Böylesi akarsu kıyılarına dikilmiş ağaca benzer, Meyvesini mevsiminde verir, Yaprağı hiç solmaz. Yaptığı her işi başarır.
Ще бъде като дърво посадено при потоци води Което дава плода си на времето си, и чиито лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоденствува.
4 Kötüler böyle değil, Rüzgarın savurduğu saman çöpüne benzerler.
Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Bu yüzden yargılanınca aklanamaz, Doğrular topluluğunda yer bulamaz günahkârlar.
Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;
6 Çünkü RAB doğruların yolunu gözetir, Kötülerin yolu ise ölüme götürür.
Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.