Mezmurlar 35
1 Davut'un mezmuru Ya RAB, benimle uğraşanlarla sen uğraş, Benimle savaşanlarla sen savaş!
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Al küçük kalkanla büyük kalkanı, Yardımıma koş!
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Kaldır mızrağını, kargını beni kovalayanlara, “Seni ben kurtarırım” de bana!
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Canıma kastedenler utanıp rezil olsun! Utançla geri çekilsin bana kötülük düşünenler!
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Rüzgarın sürüklediği saman çöpüne dönsünler, RAB'bin meleği artlarına düşsün!
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Karanlık ve kaygan olsun yolları, RAB'bin meleği kovalasın onları!
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 Madem neden yokken bana gizli ağlar kurdular, Nedensiz çukur kazdılar,
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Başlarına habersiz felaket gelsin, Gizledikleri ağa kendileri tutulsun, Felakete uğrasınlar.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 O zaman RAB'de sevinç bulacağım, Beni kurtardığı için coşacağım.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 Bütün varlığımla şöyle diyeceğim: “Senin gibisi var mı, ya RAB, Mazlumu zorbanın elinden, Mazlumu ve yoksulu soyguncudan kurtaran?”
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Kötü niyetli tanıklar türüyor, Bilmediğim konuları soruyorlar.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 İyiliğime karşı kötülük ediyor, Yalnızlığa itiyorlar beni.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 Oysa onlar hastalanınca ben çula sarınır, Oruç tutup alçakgönüllü olurdum. Duam yanıtsız kalınca, Bir dost, bir kardeş yitirmiş gibi dolaşırdım. Kederden belim bükülürdü, Annesi için yas tutan biri gibi.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Ama ben sendeleyince toplanıp sevindiler, Toplandı bana karşı tanımadığım alçaklar, Durmadan didiklediler beni.
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 Tanrıtanımaz, alaycı soytarılar gibi, Diş gıcırdattılar bana.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Ne zamana dek seyirci kalacaksın, ya Rab? Kurtar canımı bunların saldırısından, Hayatımı bu genç aslanlardan!
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 Büyük toplantıda sana şükürler sunacağım, Kalabalığın ortasında sana övgüler dizeceğim.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Sevinmesin boş yere bana düşman olanlar, Göz kırpmasınlar birbirlerine Nedensiz benden nefret edenler.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Çünkü barış sözünü etmez onlar, Kurnazca düzen kurarlar ülkenin sakin insanlarına.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Beni suçlamak için ağızlarını ardına kadar açtılar: “Oh! Oh!” diyorlar, “İşte kendi gözümüzle gördük yaptıklarını!”
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Olup biteni sen de gördün, ya RAB, sessiz kalma, Ya Rab, benden uzak durma!
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Uyan, kalk savun beni, Uğraş hakkım için, ey Tanrım ve Rab'bim!
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Adaletin uyarınca haklı çıkar beni, ya RAB, Tanrım benim! Gülmesinler halime!
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Demesinler içlerinden: “Oh! İşte buydu dileğimiz!”, Konuşmasınlar ardımdan: “Yedik başını!” diye.
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Utansın kötü halime sevinenler, Kızarsın yüzleri hepsinin; Gururla karşıma dikilenler Utanca, rezalete bürünsün.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Benim haklı çıkmamı isteyenler, Sevinç çığlıkları atıp coşsunlar; Şöyle desinler sürekli: “Kulunun esenliğinden hoşlanan RAB yücelsin!”
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 O zaman gün boyu adaletin, Övgülerin dilimden düşmeyecek.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
