Mezmurlar 139
1 Müzik şefi için - Davut'un mezmuru Ya RAB, sınayıp tanıdın beni.
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Oturup kalkışımı bilirsin, Niyetimi uzaktan anlarsın.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Gittiğim yolu, yattığım yeri inceden inceye elersin, Bütün yaptıklarımdan haberin var.
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Daha sözü ağzıma almadan, Söyleyeceğim her şeyi bilirsin, ya RAB.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Beni çepeçevre kuşattın, Elini üzerime koydun.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Kaldıramam böylesi bir bilgiyi, Başa çıkamam, erişemem.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Nereye gidebilirim senin Ruhun'dan, Nereye kaçabilirim huzurundan?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Seherin kanatlarını alıp uçsam, Denizin ötesine konsam,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Orada bile elin yol gösterir bana, Sağ elin tutar beni.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Desem ki, “Karanlık beni kaplasın, Çevremdeki aydınlık geceye dönsün.”
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Karanlık bile karanlık sayılmaz senin için, Gece, gündüz gibi ışıldar, Karanlıkla aydınlık birdir senin için.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 İç varlığımı sen yarattın, Annemin rahminde beni sen ördün.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Sana övgüler sunarım, Çünkü müthiş ve harika yaratılmışım. Ne harika işlerin var! Bunu çok iyi bilirim.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Gizli yerde yaratıldığımda, Yerin derinliklerinde örüldüğümde, Bedenim senden gizli değildi.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Henüz döl yatağındayken gözlerin gördü beni; Bana ayrılan günlerin hiçbiri gelmeden, Hepsi senin kitabına yazılmıştı.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Hakkımdaki düşüncelerin ne değerli, ey Tanrı, Sayıları ne çok!
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Kum tanelerinden fazladır saymaya kalksam. Uyanıyorum, hâlâ seninleyim.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Ey Tanrı, keşke kötüleri öldürsen! Ey eli kanlı insanlar, uzaklaşın benden!
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Çünkü senin için kötü konuşuyorlar, Adını kötüye kullanıyor düşmanların.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Ya RAB, nasıl tiksinmem senden tiksinenlerden? Nasıl iğrenmem sana başkaldıranlardan?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Onlardan tümüyle nefret ediyor, Onları düşman sayıyorum.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Ey Tanrı, yokla beni, tanı yüreğimi, Sına beni, öğren kaygılarımı.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Bak, seni gücendiren bir yönüm var mı, Öncülük et bana sonsuz yaşam yolunda!
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
