Süleyman'In Özdeyişleri 14
1 Bilge kadın evini yapar, Ahmak kadın evini kendi eliyle yıkar.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Doğru yolda yürüyen, RAB'den korkar, Yoldan sapan, RAB'bi hor görür.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Ahmağın sözleri sırtına kötektir, Ama bilgenin dudakları kendisini korur.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Öküz yoksa yemlik boş kalır, Çünkü bol ürünü sağlayan öküzün gücüdür.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Güvenilir tanık yalan söylemez, Yalancı tanıksa yalan solur.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Alaycı bilgeliği arasa da bulamaz, Akıllı içinse bilgi edinmek kolaydır.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Akılsız kişiden uzak dur, Çünkü sana öğretecek bir şeyi yok.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 İhtiyatlı kişinin bilgeliği, ne yapacağını bilmektir, Akılsızların ahmaklığıysa aldanmaktır.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Ahmaklar suç sunusuyla alay eder, Dürüstler ise iyi niyetlidir.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Yürek kendi acısını bilir, Sevinciniyse kimse paylaşmaz.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Kötü kişinin evi yerle bir edilecek, Doğru kişinin konutuysa bayındır olacak.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Öyle yol var ki, insana düz gibi görünür, Ama sonu ölümdür.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Gülerken bile yürek sızlayabilir, Sevinç bitince acı yine görünebilir.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Yüreği dönek olan tuttuğu yolun, İyi kişi de yaptıklarının ödülünü alacaktır.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Saf kişi her söze inanır, İhtiyatlı olansa attığı her adımı hesaplar.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Bilge kişi korktuğu için kötülükten uzaklaşır, Akılsızsa büyüklük taslayıp kendine güvenir.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Çabuk öfkelenen ahmakça davranır, Düzenbazdan herkes nefret eder.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Saf kişilerin mirası akılsızlıktır, İhtiyatlı kişilerin tacı ise bilgidir.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Alçaklar iyilerin önünde, Kötüler doğruların kapısında eğilirler.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Komşusu bile yoksulu sevmez, Oysa zenginin dostu çoktur.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Komşuyu hor görmek günahtır, Ne mutlu mazluma lütfedene!
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Kötülük tasarlayan yolunu şaşırmaz mı? Oysa iyilik tasarlayan sevgi ve sadakat kazanır.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Her emek kazanç getirir, Ama boş lakırdı yoksulluğa götürür.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Bilgelerin tacı servetleridir, Akılsızlarsa ahmaklıklarıyla tanınır.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Dürüst tanık can kurtarır, Yalancı tanık aldatıcıdır.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 RAB'den korkan tam güvenliktedir, RAB onun çocuklarına da sığınak olacaktır.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 RAB korkusu yaşam kaynağıdır, İnsanı ölüm tuzaklarından uzaklaştırır.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Kralın yüceliği halkının çokluğuna bağlıdır, Halk yok olursa hükümdar da mahvolur.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Geç öfkelenen akıllıdır, Çabuk sinirlenen ahmaklığını gösterir.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Huzurlu yürek bedenin yaşam kaynağıdır, Hırs ise insanı için için yer bitirir.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Muhtacı ezen, Yaradanı'nı hor görüyor demektir. Yoksula acıyansa Yaradan'ı yüceltir.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Kötü kişi uğradığı felaketle yıkılır, Doğru insanın ölümde bile sığınacak yeri var.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Bilgelik akıllı kişinin yüreğinde barınır, Akılsızlar arasında bile kendini belli eder.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Doğruluk bir ulusu yüceltir, Oysa günah herhangi bir halk için utançtır.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Kral sağduyulu kulunu beğenir, Utanç getirene öfkelenir.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
