Süleyman'In Özdeyişleri 12
1 Terbiye edilmeyi seven bilgiyi de sever, Azarlanmaktan nefret eden budaladır.
Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.
2 İyi kişi RAB'bin lütfuna erer, Ama düzenbazı RAB mahkûm eder.
Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломилсеника Той осъди.
3 Kötülük kişiyi güvenliğe kavuşturmaz, Ama doğruların kökü kazılamaz.
Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.
4 Erdemli kadın kocasının tacıdır, Edepsiz kadınsa kocasını yer bitirir.
Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, който докарва срам, е като гнилота в костите му.
5 Doğruların tasarıları adil, Kötülerin öğütleri aldatıcıdır.
Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.
6 Kötülerin sözleri ölüm tuzağıdır, Doğruların konuşmasıysa onları kurtarır.
Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.
7 Kötüler yıkılıp yok olur, Doğru kişinin evi ayakta kalır.
Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.
8 Kişi sağduyusu oranında övülür, Çarpık düşünceliyse küçümsenir.
Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.
9 Köle sahibi olup aşağılanan Büyüklük taslayıp ekmeğe muhtaç olandan yeğdir.
По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От този, който се надига и няма хляб.
10 Doğru kişi hayvanıyla ilgilenir, Ama kötünün sevecenliği bile zalimcedir.
Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.
11 Toprağını işleyenin ekmeği bol olur, Hayal peşinde koşansa sağduyudan yoksundur.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща е без разум.
12 Kötü kişi kötülerin ganimetini ister, Ama doğru kişilerin kökü ürün verir.
Нечестивият търси такава корист, каквато вземат злите, А коренът на праведния дава плод.
13 Kötü kişinin günahlı sözleri kendisi için tuzaktır, Ama doğru kişi sıkıntıyı atlatır.
В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.
14 İnsan ağzının ürünüyle iyiliğe doyar, Elinin emeğine göre de karşılığını alır.
От плода на устните си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.
15 Ahmağın yolu kendi gözünde doğrudur, Bilge kişiyse öğüde kulak verir.
Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.
16 Ahmak sinirlendiğini hemen belli eder, Ama ihtiyatlı olan aşağılanmaya aldırmaz.
Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.
17 Dürüst tanık doğruyu söyler, Yalancı tanıksa hile solur.
Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.
18 Düşünmeden söylenen sözler kılıç gibi keser, Bilgelerin diliyse şifa verir.
Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве,
19 Gerçek sözler sonsuza dek kalıcıdır, Oysa yalanın ömrü bir anlıktır.
Устните, които говорят истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език ще трае за минута.
20 Kötülük tasarlayanın yüreği hileci, Barışı öğütleyenin yüreğiyse sevinçlidir.
Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.
21 Doğru kişiye hiç zarar gelmez, Kötünün başıysa beladan kurtulmaz.
Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят с злощастие.
22 RAB yalancı dudaklardan iğrenir, Ama gerçeğe uyanlardan hoşnut kalır.
Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.
23 İhtiyatlı kişi bilgisini kendine saklar, Oysa akılsızın yüreği ahmaklığını ilan eder.
Благоразумният човек покрива знанието си. А сърцето на безумните наказва глупостта си.
24 Çalışkanların eli egemenlik sürer, Tembellikse köleliğe götürür.
Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.
25 Kaygılı yürek insanı çökertir, Ama güzel söz sevindirir.
Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.
26 Doğru kişi arkadaşına da yol gösterir, Kötünün tuttuğu yolsa kendini saptırır.
Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда самите тях в заблуждение.
27 Tembel kişi işini bitirmez, Oysa çalışkan değerli bir servet kazanır.
Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.
28 Doğru yol yaşam kaynağıdır, Bu yol ölümsüzlüğe götürür.
В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.
