Eyüp 5
1 “Haydi çağır, seni yanıtlayan çıkacak mı? Meleklerin hangisine yöneleceksin?
Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Aptalı üzüntü öldürür, Budalayı kıskançlık bitirir.
Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 Ben aptalın kök saldığını görünce, Hemen yurduna lanet ettim.
Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 Çocukları güvenlikten uzak, Mahkeme kapısında ezilir, Savunan çıkmaz.
Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Ürününü açlar yer, Dikenler arasındakini bile toplarlar; Mallarını susamışlar yutmak ister.
Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Çünkü dert topraktan çıkmaz, Sıkıntı yerden bitmez.
Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Havaya uçuşan kıvılcımlar gibi Sıkıntı çekmek için doğar insan.
Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 “Oysa ben Tanrı'ya yönelir, Davamı O'na bırakırdım.
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Anlayamadığımız büyük işler, Sayısız şaşılası işler yapan O'dur.
Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 Yeryüzüne yağmur yağdırır, Tarlalara sular gönderir.
Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 Düşkünleri yükseltir, Yaslıları esenliğe çıkarır.
Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 Kurnazların oyununu bozar, Düzenlerini gerçekleştiremesinler diye.
Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 Bilgeleri kurnazlıklarında yakalar, Düzenbazların oyunu son bulur.
Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 Gündüz karanlığa toslar, Öğlen, geceymiş gibi el yordamıyla ararlar.
Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 Yoksulu onların kılıç gibi ağzından Ve güçlünün elinden O kurtarır.
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 Yoksul umutlanır, Haksızlık ağzını kapar.
И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 “İşte, ne mutlu Tanrı'nın eğittiği insana! Bu yüzden Her Şeye Gücü Yeten'in yola getirişini küçümseme.
Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Çünkü O hem yaralar hem sarar, O incitir, ama elleri sağaltır.
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 Altı kez sıkıntıya düşsen seni kurtarır, Yedinci kez de sana zarar vermez.
В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 Kıtlıkta ölümden, Savaşta kılıçtan seni O koruyacak.
В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 Kamçılayan dillerden uzak kalacak, Yıkım gelince korkmayacaksın.
От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 Yıkıma, açlığa gülüp geçecek, Yabanıl hayvanlardan ürkmeyeceksin.
На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 Çünkü tarladaki taşlarla anlaşacaksın, Yabanıl hayvanlar seninle barışacak.
Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 Çadırının güvenlik içinde olduğunu bilecek, Yurdunu yoklayınca eksik bulmayacaksın.
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Çocuklarının çoğalacağını bileceksin, Soyun ot gibi bitecek.
Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 Zamanında toplanan demetler gibi, Mezara dinç gireceksin.
В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 “İşte araştırdık, doğrudur, Onun için bunu dinle ve belle.”
Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
