Eyüp 41
1 “Livyatan'ı çengelle çekebilir misin, Dilini halatla bağlayabilir misin?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Burnuna sazdan ip takabilir misin, Kancayla çenesini delebilir misin?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Yalvarıp yakarır mı sana, Tatlı tatlı konuşur mu?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Seninle antlaşma yapar mı, Onu ömür boyu köle edesin diye?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Kuşla oynar gibi onunla oynayabilir misin, Hizmetçilerin eğlensin diye ona tasma takabilir misin?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Balıkçılar onun üzerine pazarlık eder mi? Tüccarlar aralarında onu böler mi?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Derisini zıpkınlarla, Başını mızraklarla doldurabilir misin?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Elini üzerine koy da, çıkacak çıngarı gör, Bir daha yapmayacaksın bunu.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Onu yakalamak için umutlanma, Görünüşü bile insanın ödünü patlatır.
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Onu uyandıracak kadar yürekli adam yoktur. Öyleyse benim karşımda kim durabilir?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Kim benden hesap vermemi isteyebilir? Göklerin altında ne varsa bana aittir.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 “Onun kolları, bacakları, Zorlu gücü, güzel yapısı hakkında Konuşmadan edemeyeceğim.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Onun giysisinin önünü kim açabilir? Kim onun iki katlı zırhını delebilir?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Ağzının kapılarını açmaya kim yeltenebilir, Dehşet verici dişleri karşısında?
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Sımsıkı kenetlenmiştir Sırtındaki sıra sıra pullar,
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 Öyle yakındır ki birbirine Aralarından hava bile geçmez.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Birbirlerine geçmişler, Yapışmış, ayrılmazlar.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Aksırması ışık saçar, Gözleri şafak gibi parıldar.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Ağzından alevler fışkırır, Kıvılcımlar saçılır.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Kaynayan kazandan, Yanan sazdan çıkan duman gibi Burnundan duman tüter.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Soluğu kömürleri tutuşturur, Alev çıkar ağzından.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Boynu güçlüdür, Dehşet önü sıra gider.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Etinin katmerleri birbirine yapışmış, Sertleşmiş üzerinde, kımıldamazlar.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Göğsü taş gibi serttir, Değirmenin alt taşı gibi sert.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Ayağa kalktı mı güçlüler dehşete düşer, Çıkardığı gürültüden ödleri patlar.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Üzerine gidildi mi ne kılıç işler, Ne mızrak, ne cirit, ne de kargı.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Demir saman gibi gelir ona, Tunç çürük odun gibi.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Oklar onu kaçırmaz, Anız gibi gelir ona sapan taşları.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Anız sayılır onun için topuzlar, Vınlayan palaya güler.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Keskin çömlek parçaları gibidir karnının altı, Düven gibi uzanır çamura.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Derin suları kaynayan kazan gibi fokurdatır, Denizi merhem çömleği gibi karıştırır.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Ardında parlak bir iz bırakır, İnsan enginin saçları ağarmış sanır.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Yeryüzünde bir eşi daha yoktur, Korkusuz bir yaratıktır.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Kendini büyük gören her varlığı aşağılar, Gururlu her varlığın kralı odur.”
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
