Eyüp 28
1 Gümüş maden ocağından elde edilir, Altını arıtmak için de bir yer vardır.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Demir topraktan çıkarılır, Bakırsa taştan.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 İnsan karanlığa son verir, Koyu karanlığın, ölüm gölgesinin taşlarını Son sınırına kadar araştırır.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Maden kuyusunu insanların oturduğu yerden uzakta açar, İnsan ayağının unuttuğu yerlerde, Herkesten uzak iplere sarılıp sallanır.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Ekmek topraktan çıkar, Toprağın altı ise yanmış, altüst olmuştur.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Kayalarından laciverttaşı çıkar, Yüzeyi altın tozunu andırır.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Yırtıcı kuş yolu bilmez, Doğanın gözü onu görmemiştir.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Güçlü hayvanlar oraya ayak basmamış, Aslan oradan geçmemiştir.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Madenci elini çakmak taşına uzatır, Dağları kökünden altüst eder.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Kayaların içinden tüneller açar, Gözleri değerli ne varsa görür.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Irmakların kaynağını tıkar, Gizli olanı ışığa çıkarır.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Ama bilgelik nerede bulunur? Aklın yeri neresi?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 İnsan onun değerini bilmez, Yaşayanlar diyarında ona rastlanmaz.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Engin, “Bende değil” der, Deniz, “Yanımda değil.”
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Onun bedeli saf altınla ödenmez, Değeri gümüşle ölçülmez.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Ona Ofir altınıyla, değerli oniksle, Laciverttaşıyla değer biçilmez.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Ne altın ne cam onunla karşılaştırılabilir, Saf altın kaplara değişilmez.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Yanında mercanla billurun sözü edilmez, Bilgeliğin değeri mücevherden üstündür.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Kûş topazı onunla denk sayılmaz, Saf altınla ona değer biçilmez.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Öyleyse bilgelik nereden geliyor? Aklın yeri neresi?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 O bütün canlıların gözünden uzaktır, Gökte uçan kuşlardan bile saklıdır.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Yıkım'la Ölüm: “Kulaklarımız ancak fısıltısını duydu” der.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Onun yolunu Tanrı anlar, Yerini bilen O'dur.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Çünkü O yeryüzünün uçlarına kadar bakar, Göklerin altındaki her şeyi görür.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Rüzgara güç verdiği, Suları ölçtüğü,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Yağmura kural koyduğu, Yıldırıma yol açtığı zaman,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Bilgeliği görüp değerini biçti, Onu onaylayıp araştırdı.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 İnsana, “İşte Rab korkusu, bilgelik budur” dedi, “Kötülükten kaçınmak akıllılıktır.”
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
