Vaiz 7
1 İyi ad hoş kokulu yağdan, Ölüm günü doğum gününden iyidir.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Yas evine gitmek, şölen evine gitmekten iyidir. Çünkü her insanın sonu ölümdür, Yaşayan herkes bunu aklında tutmalı.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Üzüntü gülmekten iyidir, Çünkü yüz mahzun olunca yürek sevinir.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Bilge kişinin aklı yas evindedir, Akılsızın aklıysa şenlik evinde.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Bilgenin azarını işitmek, Akılsızın türküsünü işitmekten iyidir.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Çünkü akılsızın gülmesi, Kazanın altındaki çalıların çatırtısı gibidir. Bu da boştur.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Haksız kazanç bilgeyi delirtir, Rüşvet karakteri bozar.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Bir olayın sonu başlangıcından iyidir. Sabırlı kibirliden iyidir.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Çabuk öfkelenme, Çünkü öfke akılsızların bağrında barınır.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 “Neden geçmiş günler bugünlerden iyiydi?” diye sorma, Çünkü bu bilgece bir soru değil.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Bilgelik miras kadar iyidir, Güneşi gören herkes için yararlıdır.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Bilgelik siperdir, para da siper, Bilginin yararı ise şudur: Bilgelik ona sahip olan kişinin yaşamını korur.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Tanrı'nın yaptığını düşün: O'nun eğrilttiğini kim doğrultabilir?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 İyi günde mutlu ol, Ama kötü günde dikkatle düşün; Tanrı birini öbürü gibi yaptı ki, İnsan kendisinden sonra neler olacağını bilmesin.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Boş ömrümde şunları gördüm: Doğru insan doğruluğuna karşın ölüyor, Kötü insanın ise, kötülüğüne karşın ömrü uzuyor.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Ne çok doğru ol ne de çok bilge. Niçin kendini yok edesin?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Ne çok kötü ol ne de akılsız. Niçin vaktinden önce ölesin?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Birini tutman iyidir, Öbüründen de elini çekme. Çünkü Tanrı'ya saygı duyan ikisini de başarır.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Bilgelik, bilge kişiyi kentteki on yöneticiden daha güçlü kılar.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Çünkü yeryüzünde hep iyilik yapan, Hiç günah işlemeyen doğru insan yoktur.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 İnsanların söylediği her söze aldırma, Yoksa uşağının bile sana sövdüğünü duyabilirsin.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Çünkü sen de birçok kez Başkalarına sövdüğünü pekâlâ biliyorsun.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Bütün bunları bilgelikle denedim: “Bilge olacağım” dedim. Ama bu beni aşıyordu.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Bilgelik denen şey Uzak ve çok derindir, onu kim bulabilir?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Böylece, bilgelik ve çözüm aramaya, incelemeye, kavramaya, Kötülüğün akılsızlık, akılsızlığın delilik olduğunu anlamaya kafa yordum.
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 Kimi kadını ölümden acı buldum. O kadın ki, kendisi tuzak, yüreği kapan, elleri zincirdir. Tanrı'nın hoşnut kaldığı insan ondan kaçar, Günah işleyense ona tutsak olur.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Vaiz diyor ki, “Şunu gördüm: Bir çözüm bulmak için Bir şeyi öbürüne eklerken
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 –Araştırıp hâlâ bulamazken– Binde bir adam buldum, Ama aralarında bir kadın bulamadım.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Bulduğum tek şey: Tanrı insanları doğru yarattı, Oysa onlar hâlâ karmaşık çözümler arıyorlar.”
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
