Fakahā 16
1 Pea ne u fanongo ki he leʻo lahi mei he fale tapu, naʻe pehē ki he ʻāngelo ʻe toko fitu, “Mou ʻalu atu, ʻo lilingi ʻae ngaahi hina ʻoe houhau ʻoe ʻOtua ki he fonua.”
И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 Pea naʻe ʻalu ʻae ʻuluaki, ʻo ne lilingi ʻene hina ki he fonua; pea tō ai ʻae pala kovi mo fakamamahi ki he kakai naʻa nau maʻu ʻae fakaʻilonga ʻoe manu fekai, mo kinautolu naʻa nau hū ki hono fakatātā.
И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3 Pea naʻe lilingi ʻe hono ua ʻoe ʻāngelo ʻa ʻene hina ki he tahi; pea naʻe liliu ai ia ke hangē ko e toto ʻo ha taha kuo mate: pea naʻe mate ai ʻae meʻa moʻui kotoa pē naʻe ʻi he tahi.
Втория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
4 Pea naʻe lilingi ʻe hono tolu ʻoe ʻāngelo ʻa ʻene hina ki he ngaahi vaitafe mo e ngaahi matavai ʻoe ngaahi vai; pea naʻe liliu ai ia ko e toto.
Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.
5 Pea ne u ongoʻi ʻae ʻāngelo ʻoe ngaahi vai, naʻe pehē ʻe ia, “ʻOku ke angatonu mo māʻoniʻoni, ʻe ʻEiki, ʻOku ke ʻi ai ni, pea naʻa ke ʻi ai, Koeʻuhi kuo ke fakamaau ʻo pehē ni.
И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6 He kuo nau lilingi ʻae toto ʻoe kakai māʻoniʻoni mo e kau palōfita, Pea kuo ke ʻatu kiate kinautolu ʻae toto ke inu; He ʻoku taau mo kinautolu.
понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.
7 Pea ne u fanongo ki he tokotaha, naʻe pehē mai mei he ʻesifeilaulau, “Ko e moʻoni, ʻe ʻEiki, ko e ʻOtua Māfimafi, ʻoku angatonu mo māʻoniʻoni ʻa hoʻo ngaahi fakamaau.”
И чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8 Pea naʻe lilingi ʻe hono fā ʻoe ʻāngelo ʻa ʻene hina ki he laʻā; pea naʻe tuku kiate ia ke ne fakamangia ʻaki ʻae afi ʻae kakai.
Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9 Pea naʻe mangia ʻo vela lahi ʻae kakai, ʻonau lauʻikovi ʻae huafa ʻoe ʻOtua, ʻaia ʻoku ne puleʻi ʻae ngaahi malaʻia ni: pea naʻe ʻikai te nau fakatomala ke nau fakamālō ai kiate ia.
А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Pea naʻe lilingi ʻe hono nima ʻoe ʻāngelo ʻa ʻene hina ki he nofoʻanga ʻoe manu fekai; pea naʻe pito hono puleʻanga ʻi he fakapoʻuli; pea nau ngūngū honau ʻelelo ʻi he mamahi,
Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,
11 Mo nau lauʻikovi ʻae ʻOtua ʻoe langi, koeʻuhi ko ʻenau ngaahi mamahi mo honau ngaahi pala, ka naʻe ʻikai te nau fakatomala ʻi heʻenau ngaahi ngāue.
и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Pea naʻe lilingi ʻe hono ono ʻoe ʻāngelo ʻa ʻene hina ki he vaitafe lahi ko ʻIufaletesi; pea naʻe fakamamaha hono vai ʻoʻona, koeʻuhi ke teuteu ʻae hala ʻoe ngaahi tuʻi mei he potu hahake.
Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.
13 Pea ne u mamata ko e laumālie ʻuli ʻe toko tolu, naʻe hangē ko e fanga poto, naʻe haʻu mei he ngutu ʻoe fuʻu ngata, mo e ngutu ʻoe manu fekai, mo e ngutu ʻoe palōfita loi.
И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
14 He ko e ngaahi laumālie ʻakinautolu ʻoe kau tēvolo, ʻoku fai ʻae ngaahi mana, ʻoku ʻalu atu ki he ngaahi tuʻi ʻoe fonua pea mo māmani kotoa pē, ke tānaki ʻakinautolu ki he tau ʻoe ʻaho lahi ko ia ʻoe ʻOtua Māfimafi.
защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 “Vakai, ʻoku ou haʻu ʻo hangē ha kaihaʻa. ʻOku monūʻia ia ʻoku leʻo, pea tauhi hono ngaahi kofu, telia naʻa ʻalu telefua, pea nau mamata ki heʻene mā.”
(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
16 Pea naʻa ne tānaki ʻakinautolu ki he potu ʻoku ui ʻi he lea fakaHepelū ko Amaketone.
И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т. е. Хълмът на Магедон или на поражението).
17 Pea naʻe lilingi ʻe hono fitu ʻoe ʻāngelo ʻa ʻene hina ki he ʻatā; pea naʻe ongo mai ʻae leʻo lahi mei he fale tapu ʻi he langi, mei he nofoʻa fakaʻeiʻeiki, ʻoku pehē mai, “Kuo fai ia.”
И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.
18 Pea naʻe ai ʻae ngaahi leʻo, mo e mana, mo e ʻuhila; pea naʻe ai ʻae mofuike lahi, naʻe ʻikai hano tatau talu ʻae nofo ʻoe kakai ʻi māmani, ʻae fuʻu mofuike, kuo pehē hono fakamanavahē mo lahi.
И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.
19 Pea naʻe vahe tolu ʻae kolo lahi, pea naʻe hinga ʻae ngaahi kolo ʻoe ngaahi puleʻanga: pea naʻe manatuʻi ʻa Papilone lahi ʻi he ʻao ʻoe ʻOtua, ke ʻatu ki ai ʻae ipu ʻoe uaine kakaha ʻo hono houhau.
И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.
20 Pea naʻe puna atu ʻae motu kotoa pē, pea ʻikai ʻiloʻi ʻae ngaahi moʻunga.
И всеки остров побягна и планините не се намериха.
21 Pea naʻe tō ʻae ʻuhamaka lahi mei he langi ki he kakai, ʻo taki taha mamafa [ʻae foʻi maka ]ʻo tatau mo e taleniti: pea naʻe lauʻikoviʻi ʻae ʻOtua ʻe he kakai koeʻuhi ko e malaʻia ʻoe ʻuhamaka; he ko e malaʻia ko ia ko e meʻa lahi ʻaupito.
И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
