Saame 49
1 Ki he Takimuʻa, ko e Saame ki he ngaahi foha ʻo Kola. Mou fanongo ki he meʻa ni, ʻae kakai kotoa pē; fakafanongo, ʻakimoutolu kotoa pē ʻoku nofo ʻi māmani:
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 ʻAe māʻulalo mo e māʻolunga, ʻae maʻumeʻa mo e masiva, fakataha.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 ʻE lea hoku ngutu ʻi he poto; pea ʻe kau ki he ʻilo ʻae fakakaukau ʻa hoku loto.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Te u fakatokangaʻi hoku telinga ki he lea fakatātā: te u fakahā ʻi he haʻape ʻeku lea ʻilongataʻa.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Ko e hā te u manavahē ai ʻi he ngaahi ʻaho ʻoe kovi, ʻoka takatakai au ʻe he hia ʻo hoku vaʻe?
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 Ko kinautolu ʻoku falala ki heʻenau mālohi, ʻo polepole ʻi hono lahi ʻo ʻenau koloa;
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 ʻOku ʻikai ʻaupito faʻa fai ʻe hanau tokotaha ke huhuʻi hono tokoua, pe ʻatu ki he ʻOtua hano totongi:
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 He ko e huhuʻi ʻo honau laumālie ʻoku mahuʻinga lahi, pea ʻoku tuku ai pe ia ʻo taʻengata:
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Koeʻuhi ke ne kei moʻui maʻuaipē, pea ʻikai ʻilo ʻae ʻauʻauha.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 He ʻoku ne mamata ʻoku mate ʻae kau tangata poto, pea ʻoku ʻauha foki ʻae tangata vale pea mo e taʻeʻilo, ʻonau tuku ʻenau koloa ki he kakai kehe.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 ʻOku mahalo ʻa honau loto, ʻe tuʻumaʻu pē honau fale ʻo taʻengata, mo honau ngaahi nofoʻanga ki he toʻutangata kotoa pē; ʻoku nau fakahingoa honau ʻapi ki honau hingoa ʻonautolu.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Ka ko e moʻoni ko e tangata ʻoku māʻolunga ʻoku ʻikai tuʻumaʻu ia: ʻoku tatau ia mo e fanga manu ʻoku ʻauha.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Pea ko honau hala ni ko ʻenau vale ia: ka ʻoku mālieʻia honau hako ʻi heʻenau ngaahi lea. (Sila)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Kuo tuku ʻakinautolu ki he faʻitoka ʻo hangē ko e fanga sipi; ʻe fafanga ʻaki ʻae mate ʻakinautolu; pea ʻe maʻu ʻae mālohi kiate kinautolu ʻe he kakai angatonu ʻi he pongipongi; pea ʻe ʻauha honau matamatalelei ʻi he faʻitoka mei honau nofoʻanga. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
15 Ka ʻe huhuʻi hoku laumālie ʻe he ʻOtua mei he mālohi ʻoe faʻitoka: he te ne maʻu au. (Sila) (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 ʻOua naʻa ke manavahē koe ʻoka hoko ʻo koloaʻia ha tokotaha, ʻi he tupu pē ʻae nāunau ʻo hono fale;
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 He ʻoka mate ia ʻe ʻikai te ne fua ʻo ʻave ha meʻa ʻe taha: ʻe ʻikai muimui hifo ʻiate ia hono nāunau.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Ka ʻi heʻene moʻui naʻa ne tāpuaki hono laumālie: pea ʻe fakamālō ʻae kakai kiate koe, ʻoka ke ka fai lelei kiate koe.
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 ʻE ʻalu ia ki he toʻutangata ʻo ʻene ngaahi tamai; ʻe ʻikai tenau mamata ki he maama.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Ko e tangata ʻoku māʻolunga, ka ʻoku ʻikai poto, ʻoku tatau ia mo e fanga manu ʻoku ʻauha.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
