Lea Fakatātā 6
1 ʻE hoku foha, kapau kuo ke hoko ko e fetongi ki ho kāinga, kapau kuo ke fekuku nima mo ha muli,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Tā kuo tauheleʻi koe ʻaki ʻae ngaahi lea mei ho ngutu, kuo ke fihia koe ʻi he ngaahi lea ʻa ho ngutu.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 ʻE hoku foha, ke ke fai eni, koeʻuhi ke ke hao ʻoka ke ka tō ki he nima ʻo ho kāinga: ʻalu koe, ʻo fakavaivai koe, koeʻuhi ke ke lavaʻi ai ho kāinga.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 ʻOua naʻa tuku ke mohe ho mata, pe tuku ke tulemohe ho laumata.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Fakamoʻui koe ʻo hangē ko e kāseli mei he nima ʻoe tangata tuli manu, pea hangē ko e manupuna mei he nima ʻoe tangata tauhele.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 ʻA koe ko e fakapikopiko, ʻalu ki he lō; tokanga ki heʻene anga, pea ke poto ai;
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 ʻAia ʻoku ʻikai hano fakahinohino, pe enginaki, pe ha pule,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Ka ʻoku ne tokonaki ʻene meʻakai ʻi he faʻahitaʻu mafana, ʻo ne tānaki ʻene meʻakai ʻi he ututaʻu.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 ʻA koe ko e fakapikopiko, ʻe fēfē hono fuoloa ʻo hoʻo mohe? Te ke toki tuʻu hake ʻafē mei hoʻo mohe?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 “ʻE toe siʻi pe ʻae mohe, ʻe toe siʻi mo e moʻumohea, ʻe toe siʻi mo e fehulunaki ʻoe nima ke mohe:”
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Pea pehē, ʻe haʻu ai hoʻo masiva ʻo hangē ha taha ʻoku fononga mai, pea mo hoʻo paea ʻo hangē ha tangata ʻoku toʻo mahafu.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 ʻOku ʻalu mo e ngutu kovi, ʻae tangata ʻoku angakovi, mo e tangata angahala.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 ʻOku kakamo ʻe ia ʻaki hono mata, ʻoku lea ʻaki ʻe ia hono vaʻe, ʻoku ako ʻaki ʻe ia hono louhiʻi nima;
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 ʻOku ʻi hono loto ʻae kovi, ʻoku ne fakatupu maʻuaipē ʻae kovi; ʻoku tūtuuʻi ʻe ia ʻae maveuveu.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Ko ia ʻe hoko fakafokifā ai ʻa ʻene malaʻia; ʻe maumau fakafokifā ia taʻehanofakamoʻui.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 ʻOku fehiʻa ʻa Sihova ki he meʻa ni ʻe ono: ʻio, ko e meʻa ʻe fitu ʻoku fakalielia ʻi hono ʻao:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Ko e mata fielahi, ko e ʻelelo ʻoku loi, mo e nima ʻoku lilingi ʻae toto ʻoe taʻehalaia,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Ko e loto ʻoku fakatupu ʻae ngaahi mahalo kovi, mo e vaʻe ʻoku veʻe vave ki he fai kovi,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Ko e fakamoʻoni loi ʻoku lea ʻaki ʻae ngaahi loi, mo ia ʻoku fakatupu maveuveu ʻi he kāinga.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 ʻE hoku foha, ke ke tauhi ʻae fekau ʻa hoʻo tamai, pea ʻoua naʻa liʻaki ʻae fono ʻa hoʻo faʻē:
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Nonoʻo maʻuaipē ia ki ho loto, pea kahoa ʻaki ia ʻi ho kia.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 ʻOka ke ka ʻalu, te ne tataki koe; ʻoka ke ka mohe, te ne tauhi koe; pea ʻoka ke ka ʻā, te mo alea mo ia.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 He ko e fekau ko e tuʻunga maama ia: pea ko e fono ko e maama ia; pea ko e valoki fakapoto ko e hala ia ʻoe moʻui:
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 Ke fakahaofi koe mei he fefine angahala, mei he lea fakaoloolo ʻae fefine muli.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 ʻOua naʻa ke holi ʻi ho loto ki hono fakaʻofoʻofa; pea ʻoua naʻa tuku ke ne kākaaʻi koe ʻaki hono laumata.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 He ko e meʻa ʻi he fefine feʻauaki ʻoku fakamasivaʻi ʻae tangata ke toe siʻi ʻene konga mā: pea ʻe tuli ʻe he tonotangata ʻae moʻui mahuʻinga.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 ʻE faʻa ʻai ʻe ha tangata ʻae afi ki hono fatafata, pea ʻikai vela hono ngaahi kofu?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 ʻE ʻeveʻeva ha taha ʻi he funga maka vela, ka ʻe ʻikai vela hono vaʻe?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 ʻOku pehē ʻaia ʻoku ʻalu atu ki he uaifi ʻo hono kaungāʻapi; ʻe ʻikai tonuhia ia ʻoku ala ki ai.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 ʻOku ʻikai fehiʻa ʻae kakai ki ha kaihaʻa, ʻo kapau kuo ne kaihaʻa ke fakafiemālie hono loto ʻi heʻene feinga fiekaia;
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 Kā, ʻoka ʻilo ia, ʻe totongi ʻe ia ke liunga fitu; ʻe ʻatu ʻe ia ʻae meʻa kotoa pē ʻo hono fale.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Ka ko ia ʻoku tonofefine, ʻoku masiva poto: ko ia ʻoku ne fai ia ʻoku fakaʻauha ʻe ia hono laumālie ʻoʻona.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 ʻE lavea ai ia mo ongoongo kovi: pea ʻe ʻikai holoholoʻi ʻa hono manukia.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 He ko e fuaʻa ko e fakalili ia ʻoe tangata: ko ia ʻe ʻikai te ne toe mamae ai ʻi he ʻaho ʻoe totongi.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 ʻE ʻikai tokangaʻi ʻe ia ha tukungoue; pea ʻe ʻikai fiemālie ia ʻi hoʻo foaki lahi.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
