Lea Fakatātā 23
1 ʻOka ke ka nofo ke keinanga mo ha taha ʻoku pule, tokanga lahi ki he meʻa ʻoku ʻi ho ʻao:
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Pea kapau ko e tangata faʻa kai koe, ai ha hele ki ho kia.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 ʻOua naʻa ke holi ki heʻene ngaahi meʻa lelei: he ko e meʻakai kākā ia.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 ʻOua naʻa fai feinga ke ke koloaʻia: pea ʻoua naʻa falala ki ho poto ʻoʻou.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 He te ke sio fakamamaʻu ki he meʻa ʻoku ʻikai? He ko e moʻoni ʻoku ngaohi ʻe he koloa hono kapakau; ʻoku puna atu ia ʻo hangē ko e ʻikale ki he langi.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 ʻOua naʻa ke kai ʻi he mā ʻaʻana ʻoku manumanu hono mata, pea ʻoua naʻa ke holi ki heʻene ngaahi meʻakai lelei:
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 He ko e ngaahi mahalo ʻo hono loto, ko ia ai pe ia: ʻoku ne pehē kiate koe, “Ke ke kai mo inu;” ka ʻoku ʻikai ʻiate koe hono loto.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Ko e momoʻi meʻa kuo ke kai te ke toe lua ʻaki, pea mole mo hoʻo ngaahi lea lelei.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 ʻOua naʻa ke lea ʻi he telinga ʻoe vale, he te ne manukiʻi ʻae poto ʻo hoʻo ngaahi lea.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 ʻOua naʻa hiki ʻae kauʻā motuʻa; pea ʻoua naʻa faʻao ʻae potu ngoue ʻae tamai mate:
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 He ʻoku māfimafi ʻa honau huhuʻi, pea te ne fai mo koe ʻi heʻenau meʻa.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Fakatokangaʻi ho loto ki he akonaki, pea mo ho telinga ki he ngaahi lea ʻae ʻilo.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 ʻOua naʻa taʻofi ʻae tauteʻi mei he tamasiʻi: he kapau te ke taaʻi ia ʻaki ʻae meʻa tā, ʻe ʻikai mate ia.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 ʻE hoku foha, kapau ʻe poto ho loto, ʻe fiefia ai hoku loto, ʻio, te u fiefia au.
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 Ko e moʻoni ʻe fiefia hoku loto, ʻoka lea ʻaki ʻe ho loungutu ʻae ngaahi meʻa totonu.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 ʻOua naʻa meheka ho loto ki he angahala: ka ke manavahē koe kia Sihova ʻi he ʻaho kotoa pē.
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 He ko e moʻoni ʻoku ai ha ngataʻanga; pea ʻe ʻikai motuhi hoʻo ʻamanaki.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Ke ke fanongo, ʻE hoku foha, pea ke poto, pea fakahinohino ho loto ʻi he hala.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 ʻOua naʻa ke kau mo e kakai faʻa inu ke konā, mo kinautolu ʻoku ʻuakai ki heʻenau meʻakai:
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Koeʻuhi ʻe iku ki he masiva ʻaia ʻoku faʻa konā mo faʻa ʻuakai: pea ko ia ʻoku faʻa mohe ʻe kofu mahaehae pe ia.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Fakaongo ki hoʻo tamai naʻa ke tupu ai, pea ʻoua naʻa ke taʻeʻofa ki hoʻo faʻē ʻoka motuʻa ia.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Fakatau mai ʻae moʻoni, pea ʻoua naʻa toe fakatau atu; ʻae poto, mo e akonaki, pea mo e faʻa fakakaukau.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 ʻE fiefia lahi ʻae tamai ʻaʻana ʻoku māʻoniʻoni: pea ko ia ʻoku ne maʻu ʻae tamasiʻi ʻoku poto ʻe fiefia ia ʻiate ia.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 ʻE fiefia ʻa hoʻo tamai mo hoʻo faʻē, pea ʻe fiefia ia naʻa ne fanauʻi koe.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 ʻE hoku foha, foaki mai ho loto, pea ke tokangaʻi ʻe ho mata ʻa hoku ngaahi hala.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 He ʻoku tatau mo e luo taumamaʻo ʻae fefine faʻa feʻauaki; pea ko e fefine anga kehe ʻoku tatau mo e luo ʻapiʻapi.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 ʻOku ne toi foki ʻo hangē ha kaihaʻa, pea ʻoku ne fakatokolahi ʻae kau angahala ʻi he kakai.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Ko hai ia ʻoku malaʻia? Ko hai ia ʻoku mamahi? Ko hai ia ʻoku ʻi he feʻiteʻitani? Ko hai ʻoku papūnoa? Ko hai ʻoku lavea noa pe? Ko hai ʻoku kulokula hono mata?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Ko kinautolu ʻoku nofo fuoloa ke inu ke konā; ʻakinautolu ʻoku ʻalu ke kumi ʻae uaine kuo felingiʻaki.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 ʻOua naʻa ke sio ki he uaine ʻi heʻene kulokula, ʻi heʻene tuku hono lanu ʻi he ipu, pea ʻoku mālie hono inu.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Koeʻuhi ʻe uʻu ia ʻamui ʻo hangē ha ngata, pea huhu foki ʻo hangē ko e ngata kona.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 ʻE sio ho mata ki he kau fefine anga kehe, pea ʻe fakahā mei ho loto ʻae ngaahi meʻa fakafufū.
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 ʻIo, te ke hangē ha taha ʻoku tokoto hifo ʻi loto tahi, pe ha taha ʻoku mohe ʻi ha funga fanā.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Te ke pehē ʻe koe, “Kuo nau taaʻi au, ka ʻoku ʻikai te u mamahi; pea kuo nau haha au, ka ʻoku ʻikai te u ongoʻi ia: te u ʻā ʻafē? Te u toe kumi pe ki ai.”
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
