Lea Fakatātā 13
1 ʻOku ongoʻi ʻe he foha ʻoku poto ʻae akonaki ʻa ʻene tamai: ka ʻoku ʻikai ke maʻu ʻae valoki ʻe he faʻa manuki.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 ʻE kai ʻe he tangata ʻae lelei ʻi he fua ʻo hono ngutu: ka ʻe hoko ʻae fakamālohi ki he laumālie ʻoe kakai fai kovi.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Ko ia ʻoku vakai ki hono ngutu, ʻoku tauhi ʻe ia ʻene moʻui: ka ʻe hoko ʻae fakaʻauha kiate ia ʻoku fakamanga lahi hono loungutu.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 ʻOku holi ʻae laumālie ʻoe fakapikopiko, ka ʻoku ʻikai te ne maʻu ha meʻa: ka ʻe fafangaʻi ʻae laumālie ʻoe faʻa ngāue.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 ʻOku fehiʻa ki he loi ʻae tangata māʻoniʻoni: ka ko e tangata angahala ko e fakalielia ia, pea ʻoku hoko ia ʻo mā.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 ʻOku fokotuʻumaʻu ʻi hono hala ʻe he māʻoniʻoni ʻaia ʻoku angatonu; ka ʻoku tulaki hifo ʻe he kovi ʻaia ʻoku angahala.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 ʻOku ai ʻaia ʻoku ne fakamaʻumeʻaʻi ia, ka ʻoku ne masiva pe: pea ʻoku ai ʻaia ʻoku ne fakamasivaʻi ia, ka ʻoku maʻu ʻe ia ʻae koloa lahi.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Ko e koloa ʻae tangata ko e huhuʻi ia ʻo ʻene moʻui: ka ʻoku ʻikai fanongo ki he valoki ʻae masiva.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 ʻOku fiefia ʻae maama ʻoe māʻoniʻoni ka ʻe tāmateʻi ʻae maama ʻoe angahala.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 ʻOku tupu pe ʻi he fielahi ʻae fekeʻikeʻi: ka ʻoku maʻu ʻae poto ʻekinautolu kuo akonakiʻi lelei.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Ko e koloa ʻoku maʻu ʻi he vikiviki ʻe fakaʻaʻau ia ke ʻosi: ka ʻe fakalahi ia kiate ia ʻoku tānaki ʻi he faʻa ngāue.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 ʻOku pongia ʻae loto ʻi he ʻamanaki ʻoku tuai ʻene hoko: pea ka hoko mai ʻaia ʻoku holi ki ai, ʻoku hangē ia ko e ʻakau ʻoe moʻui.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 ʻE fakaʻauha ia ʻaia ʻoku fehiʻa ki he folofola: ka ʻe fiemālie pe ia ʻaia ʻoku manavahē ki he fekau.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Ko e fono ʻae poto ko e matavai ia ʻoe moʻui, ke tau hao ai mei he ngaahi tauhele ʻoe mate.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 ʻOku tupu mei he fakakaukau lelei ʻae ʻofa: ka ʻoku faingataʻa ʻae hala ʻoe kakai angahala.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 ʻOku faʻa kau ki he ʻilo ʻae tangata fakapotopoto: ka ʻoku fakahā pe ʻe he vale ʻa ʻene vale.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 ʻOku tō ki he kovi ʻae talafekau angakovi: ka ko e fakamoʻui ʻae talafekau ʻoku angatonu.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 ʻE hoko ʻae masiva mo e mā kiate ia ʻoku ne tekeʻi ʻae akonaki: ka ʻe hakeakiʻi ia ʻaia ʻoku tokanga ki he valoki.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 ʻOku huʻamelie ki he laumālie ʻae hoko mai ʻoe meʻa ʻoku tau holi ki ai: ka ko e meʻa fakalielia ki he vale ʻae tafoki mei he kovi.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Ko ia ʻoku ʻaʻeva fakataha mo e kakai poto ʻe poto ai ia: ka ʻe fakaʻauha ia ʻoku kaumeʻa mo e kakai vale.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 ʻOku tulia ʻae kau angahala ʻe he kovi: ka ʻe toe totongi ʻaki ʻae lelei kiate kinautolu ʻoku māʻoniʻoni.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 ʻOku tuku ʻae tofiʻa ʻe he tangata angalelei ki he fānau ʻa ʻene fānau: ka ko e koloa ʻae angahala kuo tānaki maʻa e kakai angatonu.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 ʻOku ai ʻae meʻakai lahi ʻi he faʻa keli ʻae masiva: ka ʻoku ai ʻoku maumauʻi ko e meʻa ʻi he masiva poto.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Ko ia ʻoku ne taʻofi ʻene meʻa kinikinisi ʻoku ne fehiʻa ki hono foha: ka ko ia ʻoku ʻofa ki ai ʻoku ne tautea ia ʻoka ʻaonga ke fai.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 ʻOku kai ʻe he māʻoniʻoni ke fakamākona hono laumālie: ka ʻe fiekaia ʻae kete ʻoe angahala.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
