Nomipā 32
1 Pea ko eni, ko e fānau ʻa Lupeni mo e fānau ʻa Kata naʻe lahi ʻaupito ʻenau fanga manu: pea ne nau mamata ki he fonua ko Sesa, mo e fonua ko Kiliati, pea vakai, ko e potu ia ko e potu lelei ki he fanga manu;
А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,
2 Pea naʻe haʻu ʻae fānau ʻa Kata mo e fānau ʻa Lupeni ʻonau lea kia Mōsese, mo ʻEliesa ko e taulaʻeiki, mo e houʻeiki ʻoe kakai, ʻonau pehē,
то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:
3 “Ko ʻAtaloti, mo Tiponi, mo Sesa, mo Nimila, mo Hesiponi, mo ʻIliale, mo Sipami, mo Nipo, mo Pioni,
Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,
4 ʻIo, ko e fonua naʻe taaʻi ʻe Sihova ʻi he ʻao ʻoe kakai ʻo ʻIsileli, ko e fonua ia ki he fanga manu, pea ʻoku ʻi hoʻo kau tamaioʻeiki ʻae fanga manu:
земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.
5 Pea ko ia naʻa nau pehē ai, Kapau ʻoku mau ʻilo ʻae ʻofa ʻi ho ʻao, tuku ke foaki ʻae fonua ni ki hoʻo kau tamaioʻeiki ke mau maʻu, pea ʻoua ʻe ʻave ʻakimautolu ki he kauvai ʻe taha ʻo Sioatani.”
За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти имат добитък.
6 Pea naʻe pehē ʻe Mōsese ki he fānau ʻa Kata, pea mo e fānau ʻa Lupeni, “ʻE ʻalu homou kāinga ki he tau, ka te mou nofo pe ʻi heni?
А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?
7 Pea ko e hā ʻoku mou fakavaivaiʻi ai ʻae loto ʻoe fānau ʻa ʻIsileli ke taʻofi ʻenau ʻalu ki he fonua ʻaia kuo foaki ʻe Sihova kiate kinautolu?
Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята която Господ им е дал?
8 Naʻe fai pehē hoʻomou ngaahi tamai ʻi heʻeku fekau ʻakinautolu mei Ketesi-pania kenau mamata ki he fonua.
Така сториха бащите ви, когато ги изпратиха от Кадис-варни, за да видят земята;
9 Koeʻuhi ʻi heʻenau ʻalu hake ki he vahaʻa ʻo ʻEsikoli, ʻonau mamata ki he fonua, naʻa nau fakavaivaiʻi ʻae loto ʻoe fānau ʻa ʻIsileli, ke taʻofi ʻenau ʻalu atu ki he fonua ʻaia kuo foaki ʻe Sihova kiate kinautolu.
отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не възлязат в земята, която Господ им бе дал.
10 Pea naʻe vela ʻae houhau ʻo Sihova ʻi he ʻaho ko ia, ʻo ne fuakava, ʻo pehē,
И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:
11 Ko e moʻoni ko e kau tangata naʻe ʻalu hake mei ʻIsipite, mei he uofulu taʻu ʻo fai hake, ʻe ʻikai tenau mamata ki he fonua ʻaia ne u fuakava ai kia ʻEpalahame, mo ʻAisake, mo Sēkope; koeʻuhi naʻe ʻikai tenau faʻa muimui kiate au:
Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,
12 Ka ko Kelepi ko e foha ʻo Sifune mei he fānau ʻo Kenasi, mo Siosiua ko e foha ʻo Nuni: he naʻa na faʻa muimui kia Sihova.
освен Халева син на Ефония Кенезов и Исус Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.
13 Pea naʻe tutu ʻae houhau ʻo Sihova ki ʻIsileli, ʻo ne pule kenau hē fano pe ʻi he toafa ʻi he taʻu ʻe fāngofulu, kaeʻoua ke ʻauha ʻae toʻutangata kotoa pē naʻe fai meʻa kovi ʻi he ʻao ʻo Sihova.
Гневът на Господа пламна против Израиля, и той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.
14 Pea vakai, kuo mou tuʻu hake ke fetongi hoʻomou ngaahi tamai, ko e fakatokolahi ʻoe kau tangata angahala, ke fakaʻāsili ʻae houhau vela ʻa Sihova ki ʻIsileli
И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.
15 He kapau te mou foki mei he muimui kiate ia, te ne toe tukuange ʻakinautolu ʻi he toafa; pea ʻe ʻauha ʻae kakai ni kotoa pē ʻiate kimoutolu.”
Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще станете причина да погинат всички тия люде.
16 Pea naʻa nau ʻunuʻunu mai kiate ia, ʻonau pehē, “Te mau langa ʻi heni ʻae ngaahi lotoʻā sipi ki heʻemau fanga manu, mo e ngaahi kolo ki heʻemau fānau iiki.
Но те пристъпиха при Моисея и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;
17 Ka te mau ʻalu ʻakimautolu ʻo muʻomuʻa mo e mahafu ʻi he fānau ʻa ʻIsileli, kaeʻoua ke mau ʻomi ʻakinautolu ki honau potu: pea ʻe nofo ʻemau fānau iiki ʻi he ngaahi kolo ʻoku lotoʻā koeʻuhi ko e kakai ʻoe fonua.
а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.
18 ʻE ʻikai te mau foki ki homau ngaahi fale kaeʻoua ke maʻu ʻe he fānau ʻa ʻIsileli ʻe he tangata taki taha ʻa honau tofiʻa.
Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.
19 Koeʻuhi ʻe ʻikai te mau nofo fakataha mo kinautolu ʻi he kauvai ʻo Sioatani, pe ki kō atu; koeʻuhi kuo tō homau tofiʻa kiate kimautolu ʻi he kauvai ʻo Sioatani ki he potu hahake ni.
Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.
20 Pea naʻe pehē ʻe Mōsese kiate kinautolu, “Kapau te mou fai ʻae meʻa ni, pea kapau te mou ō mo e mahafu ʻi he ʻao ʻo Sihova ke tau,
Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,
21 Pea kapau te mou ō kotoa pē mo e mahafu ʻo aʻa ʻi Sioatani ʻi he ʻao ʻo Sihova, kaeʻoua ke ne kapusi ʻa hono ngaahi fili mei hono ʻao,
ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,
22 Pea ʻe vaivai ʻae fonua ʻi he ʻao ʻo Sihova: pea hili ia te mou foki taʻehalaia ʻi he ʻao ʻo Sihova, mo e ʻao ʻo ʻIsileli; pea ko e fonua ni ko homou nofoʻanga ia ʻi he ʻao ʻo Sihova.
и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.
23 Pea kapau ʻe ʻikai te mou fai pehē, vakai, kuo mou angahala ʻi he ʻao ʻo Sihova: pea mou ʻilo pau eni ʻe moʻua ʻakimoutolu ʻi hoʻomou angahala.
Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.
24 Mou langa ʻae ngaahi kolo ki hoʻomou fānau iiki, mo e ngaahi lotoʻā ki hoʻomou fanga sipi; pea mou fai ʻaia kuo lea ʻaki ʻe homou ngutu.”
Съградете градове за челядите си и гради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.
25 Pea naʻe lea ʻae fānau ʻa Kata mo e fānau ʻa Lupeni kia Mōsese, ʻonau pehē, “ʻE fai ʻe hoʻo kau tamaioʻeiki ʻo hangē ko e fekau ʻa ʻemau ʻeiki.
И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни каза.
26 Ko ʻemau fānau iiki, mo homau ngaahi uaifi, mo ʻemau fanga sipi, mo ʻemau fanga manu kotoa pē, tenau nofo ai ʻi he ngaahi kolo ʻo Kiliati:
Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;
27 Ka ʻe ʻalu atu ʻa hoʻo kau tamaioʻeiki, ʻae tangata taki taha mo ʻene mahafu ke tau ʻi he ʻao ʻo Sihova, ʻo hangē ko e lea ʻa ʻeku ʻeiki.”
а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.
28 Pea naʻe fekau ʻe Mōsese kia ʻEliesa ko e taulaʻeiki, mo Siosiua ko e foha ʻo Nuni, pea mo e kau mātuʻa ʻi he ngaahi faʻahinga ʻoe fānau ʻa ʻIsileli, koeʻuhi ko kinautolu:
Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
29 Pea naʻe pehē ʻe Mōsese kiate kinautolu, “Kapau ʻe aʻa ʻi Sioatani ʻae fānau ʻa Kata mo e fānau ʻa Lupeni mo kimoutolu, ʻae tangata taki taha mo e mahafu ke tau ʻi he ʻao ʻo Sihova, pea ʻe vaivai ʻae fonua ʻi homou ʻao; te mou toki foaki kiate kinautolu ʻae fonua ko Kiliati ke nau nofo ai.
Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.
30 Pea kapau ʻe ʻikai tenau aʻa ai mo e mahafu ʻo fakataha mo kimoutolu, tenau maʻu ʻae ngaahi tofiʻa ʻiate kimoutolu ʻi he fonua ko Kēnani.”
Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.
31 Pea naʻe leaange ʻae fānau ʻa Kata mo e fānau ʻa Lupeni, ʻonau pehē, “ʻE hangē ko e folofola ʻa Sihova ki hoʻo kau tamaioʻeiki, ʻe pehē pe ʻemau fai.
И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така, ще сторим.
32 Te mau aʻa mo e mahafu ʻi he ʻao ʻo Sihova ki he fonua ko Kēnani, koeʻuhi ke tō ai kiate kimautolu ʻa homau tofiʻa ʻi he kauvai ki heni ʻo Sioatani.”
Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък Иордан.
33 Pea naʻe foaki ʻe Mōsese kiate kinautolu, ʻio, ki he fānau ʻa Kata, mo e fānau ʻa Lupeni, pea mo e vaeua ʻoe faʻahinga ʻo Manase ko e foha ʻo Siosefa, ʻae puleʻanga ʻo Sihoni ko e tuʻi ʻoe kau ʻAmoli, mo e puleʻanga ʻo Oki ko e tuʻi ʻo Pesani, ʻae fonua, mo hono ngaahi kolo ʻi he mata fonua, ʻio, ʻae ngaahi kolo ʻoe fonua ʻoku takatakai.
И тъй, Моисей им даде, то ест, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.
34 Pea naʻe langa ʻe he fānau ʻa Kata ʻa Tiponi, mo ʻAtaloti, mo ʻAloeli.
И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,
35 Mo ʻAtiloti, mo Sofani, mo Sesa, mo Sokipa,
Атротсофан, Язир, Иогвея,
36 Pea mo Petenimila, mo Petehalani, ko e ngaahi kolo lotoʻā: mo e ngaahi lotoʻā ki he fanga sipi.
Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.
37 Pea naʻe langa ʻe he fānau ʻa Lupeni ʻa Hesiponi, mo ʻIliale, mo Kesatemi,
А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,
38 Pea mo Nipo, mo Peali-mioni, (kuo liliu honau hingoa), mo Sipima: ʻonau fakahingoa kehe ʻae ngaahi kolo naʻa nau langa.
Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименува градовете, които съградиха.
39 Pea naʻe ʻalu ʻae fānau ʻa Mekili ko e foha ʻo Manase ki Kiliati, ʻo maʻu ia, ʻonau kapusi ʻae kau ʻAmoli naʻe ʻi ai.
И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.
40 Pea naʻe foaki ʻe Mōsese ʻa Kiliati kia Mekili ko e foha ʻo Manase; pea naʻe nofo ia ʻi ai.
За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.
41 Pea naʻe ʻalu ʻa Saili ko e foha ʻo Manase ʻo ne kapa hono ngaahi potu kakai siʻi, ʻo ui ia ko Havotisaili.
А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир.
42 Pea naʻe ʻalu ʻa Nopa ʻo ne kapa ʻa Kinati, mo hono ngaahi potu kakai siʻi, ʻo ne fakahingoa ia ki hono hingoa ʻoʻona ko Nopa.
И Нова отиде та превзе Кенан и селата му и го наименува Нова по своето име.
