Mātiu 18
1 Pea ʻi he ʻaho ko ia naʻe haʻu ai ʻae kau ākonga kia Sisu, ʻonau pehē, “Ko hai ʻoku lahi ʻi he puleʻanga ʻoe langi?”
В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?
2 Pea ui ʻe Sisu ha tamasiʻi siʻi ke ʻalu ange kiate ia, ʻo ne tuku ia ki honau haʻohaʻonga,
А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:
3 ʻO ne pehē, “ʻOku ou tala moʻoni atu kiate kimoutolu, Kapau ʻe ʻikai liliu ʻakimoutolu, ke tatau mo e tamaiki iiki, ʻe ʻikai te mou hū ki he puleʻanga ʻoe langi.
Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
4 Ko ia ia te ne fakavaivaiʻi ia ʻo hangē ko e tamasiʻi siʻi ni, ko ia pe ʻoku lahi ʻi he puleʻanga ʻoe langi.
И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.
5 Pea ko ia te ne maʻu ha tamasiʻi siʻi pehē ʻi hoku hingoa, ʻoku ne maʻu au.
И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
6 “Ka ko ia te ne fakahalaʻi ha tokotaha ʻiate kinautolu ni ʻoku siʻi ʻoku tui kiate au, ʻe lelei hake kiate ia ʻo ka ne taupungaʻi ʻaki ia ʻae maka momosi ʻi hono kia, pea lōmakiʻi ia ʻi he loto moana.
А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.
7 ʻE malaʻia ʻa māmani koeʻuhi ko e ngaahi fakahala! He kuo pau ʻe hoko ʻae ngaahi fakahala; kae malaʻia ʻae tangata ko ia ʻe hoko ai ʻae fakahala!
Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!
8 “Ko ia, kapau ʻoku fakahalaʻi koe ʻe ho nima pe ko ho vaʻe, tutuʻu ia, ʻo liʻaki ia ʻiate koe: ʻoku lelei kiate koe haʻo hū ki he moʻui ʻoku ke ketu pe [nima ]mutu, ʻi hoʻo maʻu ʻae nima ʻe ua mo e vaʻe ʻe ua, kae lī koe ki he afi taʻengata. (aiōnios g166)
Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. (aiōnios g166)
9 Pea kapau ʻoku fakahalaʻi koe ʻe ho mata, kapeʻi ia, ʻo liʻaki ʻiate koe: ʻoku lelei kiate koe haʻo hū ki he moʻui ʻoku ke mata taha, ʻi hoʻo maʻu ʻae mata ʻe ua, kae lī koe ki he afi ʻo heli. (Geenna g1067)
И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл. (Geenna g1067)
10 “Vakai ke ʻoua naʻa mou manukiʻi ha tokotaha ʻiate kinautolu ni ʻoku siʻi; he ʻoku ou tala atu kiate kimoutolu, ʻOku mamata maʻuaipē ʻi he langi hā nau ʻāngelo ki he fofonga ʻo ʻeku Tamai ʻaia ʻoku ʻi he langi.
Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.
11 Pea kuo hoko mai ʻae Foha ʻoe tangata ke fakamoʻui ʻaia naʻe hē.
[защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].
12 “Ko e hā homou loto? Kapau ʻoku maʻu ʻe ha tangata ʻae sipi ʻe teau, pea ʻalu hē pe hanau taha, ʻikai ʻoku ne tuku ʻae hivangofulu ma hiva, pea ʻalu ki he ngaahi moʻunga, ʻo kumi ʻaia kuo hē?
Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не остава ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
13 Pea kapau te ne ʻilo ia, ko ʻeku tala moʻoni atu kiate kimoutolu, ʻoku lahi ʻene fiefia [ʻi ]he sipi ko ia, ʻi he hivangofulu ma hiva naʻe ʻikai ʻalu hē.
И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
14 Pea pehē, ʻoku ʻikai ko e finangalo ʻo hoʻomou Tamai ʻoku ʻi he langi, ke malaʻia ha tokotaha ʻiate kinautolu ni ʻoku siʻi.
Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.
15 “Ko ia, kapau ʻe fai angahala kiate koe ʻe ho kāinga, ʻalu ʻo fakahā ʻene kovi kiate ia, ʻa koe pē mo ia: kapau ʻe tokanga ia kiate koe, kuo ke fakalelei mo ho kāinga.
И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
16 Pea kapau ʻe ʻikai te ne tokanga [kiate koe], pea ke [toki ]ʻave ha tokotaha pe ha toko ua kehe, koeʻuhi ʻe fakapapau ʻae lea kotoa pē mei he ngutu ʻoe fakamoʻoni ʻe toko ua pe toko tolu.
Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.
17 Pea kapau ʻe taʻetokanga ia kiate kinautolu, fakahā[ia ]ki he siasi: pea kapau ʻe taʻetokanga ia ki he siasi, tuku ke tatau ia kiate koe mo e tangata hiteni mo e tānaki tukuhau
И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18 “Ko ʻeku tala moʻoni atu kiate kimoutolu, Ko e meʻa ko ia te mou nonoʻo ʻi māmani, ʻe nonoʻo ia ʻi he langi: pea ko e meʻa ko ia te mou veteki ʻi māmani, ʻe veteki ia ʻi he langi.
Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19 “Pea ʻoku ou tala atu foki kiate kimoutolu, Kapau ʻe loto taha hamou toko ua ʻi māmani ʻi ha meʻa ʻe taha te na kole, ʻe fai ia kiate kinaua ʻe heʻeku Tamai ʻoku ʻi he langi.
Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.
20 He ko e potu ko ia ʻoku fakataha ai ʻae toko ua pe ʻae toko tolu ʻi hoku huafa, te u ʻi ai au mo kinautolu.”
Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.
21 Pea naʻe toki haʻu ai ʻa Pita kiate ia, ʻo ne pehē, “ʻEiki, ʻe liunga fiha ʻae angahala ʻa hoku tokoua kiate au mo ʻeku fakamolemole ia? Ke liunga fitu?”
Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?
22 Pea pehē ʻe Sisu kiate ia, “ʻOku ʻikai te u pehē kiate koe, Ke liunga fitu [pē ]kae liunga fitungofulu lau ʻe fitu.
Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти
23 Ko ia ʻoku fakatatau ai ʻae puleʻanga ʻoe langi ki ha tuʻi, naʻe loto ke fakamaauʻi ʻene kau tamaioʻeiki.
Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 Pea kamata fai ʻe ia ʻae fakamaau, pea ʻomi kiate ia ʻae tokotaha naʻe totonu ke ne totongi [ki he tuʻi ]ʻae taleniti ʻe mano.
И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта(Равно на 60 000 000 лева зл.).
25 Ka ko e meʻa ʻi he ʻikai haʻa ne meʻa ke totongi ʻaki, naʻe fekau ʻe heʻene ʻeiki ke fakatau ia, mo hono uaifi, mo ʻene fānau, mo ia kotoa pē naʻe ʻaʻana, ʻo totongi ʻaki.
И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26 Pea fakatōmapeʻe ʻae tamaioʻeiki, ʻo hū kiate ia, ʻo ne pehē, ‘ʻEiki, ke ke faʻa kātaki kiate au, pea te u totongi kotoa pē kiate koe.’
Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 Pea toki manavaʻofa ʻae ʻeiki ki he tamaioʻeiki ko ia, ʻo ne tukuange ia, ʻo ne fakamolemole kiate ia ʻae totongi.
И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28 Ka naʻe ʻalu ʻae tamaioʻeiki ko ia, ʻo ne ʻilo ʻae tokotaha ʻo ʻene kaungā tamaioʻeiki, naʻe totonu ke totongi ʻaki kiate ia ʻae tenali ʻe teau: pea ne puke ʻe ia ia, ʻo kuku hono kia, ʻo pehē, ‘Totongi mai kiate au ʻaia ʻoku ʻaʻaku.’
Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза(Равно близо на 90 лева зл.); хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
29 Pea fakatōmapeʻe ʻa ʻene kaungā tamaioʻeiki ki hono vaʻe, ʻo ne kole kiate ia, ʻo pehē, ‘Ke ke faʻa kātaki kiate au, pea te u totongi kotoa pē kiate koe.’
Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Ka naʻe ʻikai te ne fai; ka naʻe ʻalu ia, ʻo tuku ia ki he fale fakapōpula, kaeʻoua ke ne totongi ʻaia naʻe totonu.
Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга.
31 Ka ʻi he mamata ʻa ʻene kaungā tamaioʻeiki ki he meʻa kuo fai, naʻa nau mamahi lahi, pea ʻalu ʻo fakahā ki honau ʻeiki ʻaia kotoa pē kuo fai.
А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Pea ui ia ʻe heʻene ʻeiki, ʻo ne pehē kiate ia, ‘ʻAe tamaioʻeiki angakovi ko koe, ne u fakamolemolea koe ʻi he totongi kotoa pē ko ia, ko e meʻa ʻi hoʻo kole kiate au:’
Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Pea ʻikai naʻe taau mo koe hoʻo manavaʻofa foki ki ho kaungā tamaioʻeiki, ʻo hangē ko ʻeku manavaʻofa kiate koe?
Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 Pea ʻita ai ʻene ʻeiki, ʻo ne tuku atu ia ki he kau fakamamahi, kaeʻoua ke ne totongi ʻaia kotoa pē naʻe totonu.
И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
35 “ʻE fai pehē foki ʻe heʻeku Tamai ʻi he langi kiate kimoutolu, ʻo kapau ʻe ʻikai te mou taki taha fakamolemolea mei hono loto ʻae ngaahi angahala ʻo hono kāinga.”
Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
