Siosiua 5
1 Pea naʻe hoko ʻo pehē, ʻi he fanongo ʻae ngaahi tuʻi ʻoe kau ʻAmoli, ʻaia naʻe nofo ʻi he potu ʻo Sioatani ki lulunga, pea mo e ngaahi tuʻi ʻoe kau Kēnani, ʻaia naʻe ofi ki tahi, kuo fakamamaha ʻe Sihova ʻae ngaahi vai ʻo Sioatani mei he ʻao ʻoe fānau ʻa ʻIsileli, kanau hoko atu kotoa pē, naʻe vaivai ai honau loto, pea naʻe ʻikai siʻi tenau kei fiemālie, koeʻuhi ko e fānau ʻa ʻIsileli.
А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Иордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Иордан пред израилтяните догде преминаха, сърцата им се стопиха, и душа не остана в тях поради израилтяните.
2 Pea ʻi he kuonga ko ia naʻe folofola ʻa Sihova kia Siosiua, “Ngaohi maʻau ʻae ngaahi hele māsila, pea toe kamuʻi ʻae fānau ʻa ʻIsileli ko hono liunga ua.”
В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.
3 Pea naʻe ngaohi ʻe Siosiua ʻae ngaahi hele māsila, ʻo ne kamuʻi ʻae fānau ʻa ʻIsileli, ʻi Kipahalaloti.
И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.
4 Pea ko hono ʻuhinga eni naʻe fai ai ʻe Siosiua ʻae kamu: Ko e kakai tangata kotoa pē naʻe haʻu mei ʻIsipite, ʻio, ʻae kau tangata tau kotoa pē, naʻe mate ʻi he hala ʻi he toafa, hili ʻenau haʻu mei ʻIsipite.
А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет;
5 Pea ko eni, naʻe kamuʻi ʻae kakai kotoa pē naʻe haʻu mei ʻIsipite: ka ko e fānau kotoa pē naʻe tupu ʻi he hala ʻi he toafa ʻi heʻenau haʻu mei ʻIsipite, naʻe ʻikai kamuʻi ʻakinautolu.
и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани.
6 He naʻe feʻaluʻaki fano ʻae fānau ʻa ʻIsileli ʻi he taʻu ʻe fāngofulu ʻi he toafa, ke ʻoua ke ʻosiʻosingamālie ʻae kau tangata tau kotoa pē, ʻaia naʻe haʻu mei ʻIsipite, koeʻuhi naʻe ʻikai tenau fai talangofua ki he leʻo ʻo Sihova: ʻakinautolu naʻe fuakava ai ʻa Sihova, ʻe ʻikai te ne fakahā ʻae fonua kiate kinautolu, ʻaia naʻe fuakava ai ʻa Sihova ki heʻenau ngaahi tamai ke ne foaki kiate kitautolu, ko e fonua ʻoku mahutāfea ʻi he huʻahuhu mo e honi.
Защото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезли из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя гдето текат мляко и мед.
7 Pea ko ʻenau fānau, ʻaia kuo ne fokotuʻu hake ko honau fetongi, ko kinautolu naʻe kamuʻi ʻe Siosiua: he naʻe teʻeki kamuʻi ʻakinautolu, he naʻe ʻikai tenau kamuʻi ʻakinautolu ʻi he hala.
А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя.
8 Pea naʻe hoko ʻo pehē, hili ʻenau kamuʻi ʻo ʻosi ʻae kakai kotoa pē, naʻa nau nofo pe ʻi honau ngaahi potu ʻi he ʻapitanga ke ʻoua kenau moʻui.
И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха.
9 Pea naʻe folofola ʻa Sihova kia Siosiua, “Kuo u tekaʻi ʻiate kimoutolu he ʻaho ni ʻae manuki ʻo ʻIsipite.” Ko ia ʻoku ui ai ʻae potu ko ia, ko Kilikali ʻo aʻu ki he ʻaho ni.
Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. За това онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.
10 Pea naʻe ʻapitanga ʻae fānau ʻa ʻIsileli ʻi Kilikali, ʻonau fai ʻa e [kātoanga ʻoe ]Lakaatu ʻi hono hongofulu ma fā ʻoe ʻaho ʻoe māhina ʻi he efiafi ʻi he ngaahi tafangafanga ʻo Seliko.
А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета.
11 Pea naʻa nau kai ʻae uite motuʻa ʻoe fonua ʻi he pongipongi ʻi he hili ʻa e [kātoanga ʻoe ]Lakaatu, ko e mā taʻefakalēvani, mo e uite tunu ʻi he ʻaho pe ko ia.
И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.
12 Pea naʻe tuku leva ʻae mana ʻi he pongipongi hili ʻenau kai ʻae uite motuʻa ʻoe fonua; pea naʻe ʻikai toe maʻu ʻae mana ʻe he fānau ʻa ʻIsileli; ka naʻa nau kai ʻae fua ʻoe fonua ko Kēnani ʻi he taʻu ko ia.
А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.
13 Pea naʻe hoko ʻo pehē, “ʻI he tuʻu ʻa Siosiua ʻo ofi ki Seliko, pea hanga hake ʻe ia hono mata ʻo sio atu, pea vakai, naʻe tuʻu mai ha tangata ʻo hangatonu mai kiate ia mo e heletā kuo unuhi ʻi hono nima: pea naʻe ʻalu atu ʻa Siosiua kiate ia, ʻo ne pehē kiate ia, ʻOku ke kau mo kimautolu, pe ki homau ngaahi fili?”
И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?
14 Pea pehē mai ʻe ia, “ʻIkai, ka kuo u haʻu ni au, ko e ʻEiki ʻoe tau ʻa Sihova.” Pea naʻe fakafoʻohifo ʻe Siosiua ʻa hono mata ki he kelekele, ʻo ne hū, pea ne pehē kiate ia, “Ko e hā ʻae folofola ʻa hoku ʻeiki ki heʻene tamaioʻeiki?”
А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповяда Господарят ми на слугата си?
15 Pea pehē ʻe he ʻEiki tau ʻoe tau ʻa Sihova kia Siosiua, “Vete ho topuvaʻe mei ho vaʻe; he ko e potu ʻoku ke tuʻu ai, ko e potu māʻoniʻoni. Pea naʻe fai ia ʻe Siosiua.”
А военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.
