Siope 29
1 Ka naʻe fai ai pe ʻe Siope ʻene lea mamafa, ʻo ne pehē,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Taumaiā kuo u tatau eni mo e ngaahi māhina kuo hili ange, ʻo hangē ko e ngaahi ʻaho naʻe maluʻi ai au ʻe he ʻOtua;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 ʻI he kei ulo ʻa ʻene maama ki hoku ʻulu, pea u ʻalu mo ʻene maama ʻi he fakapoʻuli;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 ʻO hangē ko ʻeku nofo ʻi he ngaahi ʻaho ʻo ʻeku monūʻia, ʻi he fakataha ʻae kakai ʻoe ʻOtua ʻi hoku fale;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 ʻI he kei ʻiate au ʻae Māfimafi, pea ʻiate au mo ʻeku fānau;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 ʻI he tafe ʻae pota ʻi hoku hala, pea lilingi mai ʻe he maka ʻae lolo lahi ʻaupito;
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 ʻI heʻeku ʻalu atu ʻi he loto kolo ki he matapā, pea teuʻi hoku nofoʻanga ʻi he hala lahi!
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Naʻe sio kiate au ʻae kau talavou, ʻonau toitoi: pea tutuʻu ki ʻolunga ʻae kau mātuʻa.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Naʻe taʻofi ʻe he ngaahi ʻeiki ʻenau alea, ʻo ʻai honau nima ki honau ngutu.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Naʻe longo pe ʻae houʻeiki, pea piki honau ʻelelo ki honau ʻoʻaoʻingutu.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 ʻI he ongoʻi au ʻe he telinga, ne ne tāpuakiʻi au; pea ʻi he mamata ʻae mata kiate au, naʻa ne fakamoʻoniʻi au:
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 He naʻaku fakahaofia ʻae masiva naʻe tangi, ʻae tamai mate, mo ia naʻe ʻikai hano tokoni.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Ko e tāpuaki ʻo ia naʻe meimei mate ne hoko kiate au: pea naʻaku fakafiefiaʻi ke hiva ʻae loto ʻoe fefine kuo mate hono husepāniti.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Ne u ai ʻae māʻoniʻoni, pea ne ʻufiʻufi ʻaki au: naʻe tatau ʻeku fakamaau mo e pulupulu mo e pale.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Ko e mata au ki he kui, mo e vaʻe ki he ketu.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Ko e tamai au ki he masiva: pea ko e meʻa naʻe ʻikai te u ʻiloʻi ne u kumi lahi ki ai.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Naʻaku fesiʻi ʻae kouʻahe ʻoe fai kovi, ʻo toʻo ʻae meʻa faʻao mei hono nifo.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Pea u toki pehē, ‘Te u mate ʻi hoku pununga, pea te u fakalahi hoku ngaahi ʻaho ke hangē ko e ʻoneʻone.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Naʻe mafola hoku aka ʻi he ngaahi veʻe vai, pea toka ʻae hahau ki hoku vaʻa ʻi he pō kotoa.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Ko hoku ongoongolelei naʻe maʻuiʻui pe, pea naʻe fakafoʻou ʻeku kaufana ʻi hoku nima.’
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Naʻe fakafanongo ʻae kakai kiate au, ʻo tatali, pea fakalongo pē ʻi heʻeku akonaki.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Hili ʻeku lea naʻe ʻikai te nau tali; pea naʻe tō ʻeku lea kiate kinautolu.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Pea naʻa nau tatali kiate au ʻo hangē ki he ʻuha: pea nau fakamanga lahi honau ngutu ʻo hangē ki he ʻuha mui.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Ne u kata kiate kinautolu, pea ʻikai te nau faʻa tui; pea ko e maama ʻo hoku mata naʻe ʻikai ke nau lī ki lalo.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Naʻaku fili honau hala, ʻo nofo ko e ʻeiki, ne u nofo ʻo hangē ha tuʻi ʻi he kautau, pea hangē ha taha ʻoku ne fakafiemālieʻi ʻae kakai mamahi.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
