Siope 22
1 Pea naʻe toki tali ʻe Elifasi mei Timani, ʻo ne pehē,
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 ‘ʻE faʻa ʻaonga ʻae tangata ki he ʻOtua,’ ʻo hangē ʻoku ʻaonga ʻaia ʻoku poto kiate ia pe?
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 He ʻoku ʻaonga ki he Māfimafi ʻa hoʻo māʻoniʻoni? Pe ʻaonga ki ai ʻa hoʻo fakahaohaoa ho ngaahi ʻaluʻanga?
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 He te ne tautea koe ko ʻene manavahē kiate koe? Te ne fai koā mo koe ʻae fakamaau?
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 ʻIkai ʻoku lahi ʻaupito hoʻo angahala? Pea taʻengata mo hoʻo ngaahi hia?
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 He kuo ke maʻu taʻetotonu ʻae totongi mei ho kāinga, pea kuo ke faʻao mei he telefua honau kofu.
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 Naʻe ʻikai te ke fakainua ʻae vaivai ʻaki ʻae vai, pea kuo ke taʻofi ʻae mā mei he fiekaia.
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 Ka naʻe ʻoe tangata mālohi ʻae fonua; pea nofo ai ʻae tangata ongoongolelei.
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Kuo ke fekau atu taʻehameʻa ʻae kau fefine kuo mate honau husepāniti, pea kuo fesiʻi ʻae nima ʻoe kau tamai mate.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 Ko ia kuo kāpui ai koe ʻe he ngaahi tauhele, pea ke puputuʻu ʻi he manavahē kuo fakafokifā;
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Pea ko e fakapoʻuli ke ʻoua naʻa ke mamata, pea ʻufiʻufi koe ʻe he ngaahi vai lahi.
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 “ʻIkai ʻoku ʻi he langi ʻi ʻolunga ʻae ʻOtua? Pea ke vakai ki hono māʻolunga faufau ʻoe ngaahi fetuʻu lahi!
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 Ka ke pehē ʻe koe, ‘ʻOku ʻilo fēfē ʻe he ʻOtua? Pea ʻe faʻa fakamaau ʻe ia ʻi he loto ʻao fakapoʻuli?
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Ko e ʻufiʻufi kiate ia ʻae ngaahi ʻao matolu, ʻaia ʻoku ʻikai te ne mamata ai; pea ʻoku hāʻele pe ia ʻi he hāʻeleʻanga ʻi he langi.’
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 He kuo ke fakaʻilongaʻi ʻe koe ʻae hala motuʻa, naʻe fou ai ʻae kakai angahala?
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 ʻAkinautolu naʻe tuʻusi hifo ʻi he teʻeki hoko honau kuonga, ʻakinautolu naʻe lōmaki honau tuʻunga ʻaki ʻae vai:
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 ʻAkinautolu naʻe pehē ki he ʻOtua, ‘ʻAlu ʻiate kimautolu:’ pea, ‘Ko e hā ʻe faʻa fai ʻe he Māfimafi maʻanautolu?’
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 Ka naʻa ne fakapito ʻaki ʻae ngaahi meʻa lelei honau ngaahi fale: ka ʻoku mamaʻo ʻiate au ʻae fakakaukau ʻoe angahala.
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 ʻOku mamata ki ai ʻae māʻoniʻoni, pea fiefia: pea ʻoku kata manuki kiate kinautolu ʻe he taʻeangahala.
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 ‘Koeʻuhi naʻe ʻikai tuʻusi ʻetau koloa, ka ko honau toe ʻoku fakaʻauha ʻe he afi.’
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 “Fai ke ke ʻiloʻi ia, pea ke melino: pea ko ia ʻe hoko ai ʻae lelei kiate koe.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 ʻOku ou kole kiate koe, ke ke maʻu ʻae fono mei hono ngutu, pea ke faʻo ki ho loto ʻa ʻene ngaahi folofola.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 Kapau te ke tafoki ki he Māfimafi, ʻe langa hake koe, pea te ke tukuange ke mamaʻo ʻae hia mei ho ngaahi fale.
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 Pea te ke toki fokotuʻu ʻae koloa ʻo hangē ko e efu, mo e koula ʻo Ofeli ʻo hangē ko e ngaahi maka teka ʻoe tafeʻanga vai.
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 ʻIo, ʻe hoko ʻae Māfimafi ko ho fakaū, pea te ke maʻu ʻo lahi ʻae siliva.
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 He te ke toki fiefia ʻi he Māfimafi, pea hanga hake ho mata ki he ʻOtua.
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Te ke fai haʻo lotu kiate ia, pea te ne ongoʻi koe, pea te ke fai hoʻo ngaahi fuakava.
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 Te ke tuʻutuʻuni foki ha meʻa, pea ʻe fakamoʻoni ia kiate koe: pea ʻe ulo ʻae maama ki ho ngaahi hala.
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 ʻOka ai ha tōkilalo, te ke toki pehē, ‘ʻOku ai ʻae hakeakiʻi;’ pea ʻe fakamoʻui ʻe ia ʻae angavaivai.
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 ʻE fakahaofi ʻe ia ʻae fonua motu ʻoe taʻeangahala: pea ʻoku hao ia ʻi he māʻoniʻoni ʻo ho nima.”
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
