Kaletia 3
1 ʻAe kau Kalētia vale, ko hai kuo ne fakamatavalea ʻakimoutolu, koeʻuhi ke ʻoua naʻa mou talangofua ki he moʻoni, ʻakimoutolu naʻe fakahā tautonu ʻi homou ʻao ʻa Sisu Kalaisi mo hono tutuki ki he ʻakau?
О, неомислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?
2 Ko e meʻa ni pe ʻoku ou fie ʻilo ʻiate kimoutolu, naʻa mou maʻu ʻae Laumālie ʻi he ngaahi ngāue ʻoe fono, pe ʻi he fanongo ʻi he tui?
Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от зокона ли получихти Духа, или чрез вяра в евангелското послание?
3 ʻOku pehē koā hoʻomou vale? Kuo mou kamata ʻi he Laumālie, pea kuo fakahaohaoa eni ʻakimoutolu ʻe he kakano?
Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?
4 Kuo mou kātaki taʻeʻaonga ʻae ngaahi meʻa lahi? ʻO kapau ʻoku kei taʻeʻaonga.
Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!
5 Ko ia ia kuo ne foaki kiate kimoutolu ʻae Laumālie, ʻo ne fai ʻae ngaahi meʻa mana kiate kimoutolu, [ʻoku ne fai ia ]ʻi he ngaahi ngāue ʻoe fono, pe ʻi he fanongo ʻi he tui?
Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона да върши това, или чрез вяра в посланието,
6 ʻO hangē ko e tui ʻa ʻEpalahame, ki he ʻOtua, “Pea naʻe lau ia kiate ia ko e māʻoniʻoni.”
както с Авраама, който повярва в Бога и му се вмени за правда?
7 Ko ia ke mou ʻilo ko kinautolu ʻoku ʻi he tui, ko e fānau ʻakinautolu ʻa ʻEpalahame.
Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;
8 Pea ʻi he tomuʻa ʻilo ʻe he tohi, ʻe fakatonuhia ʻe he ʻOtua ʻae Senitaile ʻi he tui, naʻe malangaʻaki ʻae ongoongolelei ʻi muʻa kia ʻEpalahame, ʻo [ne pehē], “ʻE monūʻia ʻiate koe ʻae ngaahi puleʻanga kotoa pē.”
и писанието като предвиде, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благословят всичките народи".
9 Ko ia ko kinautolu ʻoku ʻi he tui, ʻoku tāpuekina fakataha mo ʻEpalahame angatonu.
Така щото тия, които имат вяра се благословят с вярващия Авраам.
10 He ko kinautolu kotoa pē ʻoku ʻi he ngaahi ngāue ʻoe fono, ʻoku moʻulaloa ʻi he malaʻia: he kuo tohi, “ʻOku malaʻia kotoa pē ʻoku ʻikai tuʻumaʻu aipē ʻi he ngaahi meʻa kotoa pē kuo tohi ʻi he tohi ʻoe fono ke fai ia.”
Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
11 Ka ʻoku ha māhina mai, ʻoku ʻikai ha taha ʻe fakatonuhia ʻe he fono ʻi he ʻao ʻoe ʻOtua: koeʻuhi, “ʻE moʻui ʻae tonuhia ʻi he tui.”
А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведния чрез вяра ще живее";
12 Pea ʻoku ʻikai mei he tui ʻae fono: ka, “Ko ia ia ʻoku ne fai ia ʻe moʻui ai.”
а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".
13 Naʻe huhuʻi ʻakitautolu ʻe Kalaisi mei he malaʻia ʻoe fono, ko ʻene hoko ko e malaʻia koeʻuhi ko kitautolu: he kuo tohi, “ʻOku malaʻia kotoa pē ʻoku tautau ki he ʻakau:”
Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет ( Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор-5:21 ) за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";
14 Koeʻuhi ke hoko ʻae tāpuaki ʻa ʻEpalahame ki he kakai Senitaile foki ʻia Sisu Kalaisi; pea ke maʻu ʻekitautolu ʻae talaʻofa ki he Laumālie ʻi he tui.
така щото благословението, дадено от Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
15 E kāinga, ʻoku ou lea ʻo taau pe mo e tangata; Kapau ko e fefuakavaʻaki ʻae tangata pe, ka kuo maʻu ia, ʻe ʻikai ha taha ʻe fakataʻeʻaonga ia, pe fakalahi ki ai.
Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, еднаж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.
16 Ko eni, naʻe fai ʻae ngaahi talaʻofa kia ʻEpalahame mo hono hako. ʻOku ʻikai pehē ʻe ia, Pea ki he “ngaahi hako,” ʻo hangē ko e meʻa ʻi he tokolahi; kae hangē ko e meʻa ʻi he tokotaha pe, Pea ki ho “hako,” pea ko Kalaisi ia.
А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
17 Pea ko ʻeku lea eni, ko e fuakava ʻia Kalaisi, naʻe fakamoʻoni ki ai ʻi muʻa ʻe he ʻOtua, ʻoku ʻikai faʻa fai ʻe he fono ke fakaʻikaiʻi ia, koeʻuhi ke ne fakataʻeaongaʻi ʻae talaʻofa, he naʻe ki mui ia ʻi he taʻu ʻe fāngeau ma tolungofulu.
И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал на четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.
18 He kapau ʻoku mei he fono ʻae tofiʻa, ʻoku ʻikai ai ʻi he talaʻofa: ka naʻe foaki ia ʻe he ʻOtua kia ʻEpalahame ʻi he talaʻofa.
Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.
19 Pea tā koeʻumaʻā ʻae fono? Naʻe fakalahi ʻaki ia ko e meʻa ʻi he angahala, kaeʻoua ke hoko e talaʻofa; pea naʻe tauhi ia ʻe he kau ʻāngelo ki he nima ʻoe fakalaloa.
Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.
20 Ko eni, ʻoku ʻikai ai ha fakalaloa, koeʻuhi ko e tokotaha pe, ka ʻoku taha pe ʻae ʻOtua.
Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.
21 Pea ka ko ia, pea ʻoku kau kehe ʻae fono mo e ngaahi talaʻofa ʻae ʻOtua? ʻIkai ʻaupito: he ka ne fokotuʻu ha fono ʻe faʻa foaki ʻae moʻui, pehē ʻe hoko moʻoni ʻae fakatonuhia ʻi he fono ko ia.
Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22 Ka ʻoku fakahā ʻe he tohi kuo moʻulaloa kotoa pē ki he angahala, koeʻuhi ke foaki ai ʻae talaʻofa ʻi he tui, kia Sisu Kalaisi kiate kitautolu ʻoku tui.
Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
23 Ka ʻi he teʻeki hoko mai ʻae tui, naʻe moʻua ʻakitautolu ʻo moʻulaloa ʻi he fono, ʻo moʻua ki he tui ʻaia ʻe toki fakahā ʻamui.
А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която искаше да се открие.
24 Pea ko ia ko hotau takiakiʻi ʻae fono kia Kalaisi, koeʻuhi ke fakatonuhia ʻakitautolu ʻe he tui.
Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Kae hili ʻae hoko mai ʻoe tui, ʻoku ʻikai te tau kei moʻulaloa ki ha takiaki.
Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
26 He ko e fānau ʻae ʻOtua ʻakimoutolu kotoa pē ʻi he tui kia Kalaisi Sisu.
Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
27 He ko kimoutolu kotoa pē kuo papitaiso kia Kalaisi, kuo mou ʻai ʻa Kalaisi.
Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
28 Pea ʻoku ʻikai ai ha Siu pe Kiliki, ʻoku ʻikai ha pōpula pe ha tauʻatāina, ʻoku ʻikai ha tangata pe ha fefine: ka ʻoku mou taha pe kotoa pē ʻia Kalaisi Sisu.
Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито освободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
29 Pea kapau ʻoku ʻa Kalaisi ʻakimoutolu, pea ta koe hako ʻo ʻEpalahame ʻakimoutolu, pea koe fānau hoko ʻo fakatatau mo e talaʻofa.
И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
