ʻEkisotosi 1
1 Pea ko e ngaahi hingoa eni ʻoe fānau ʻa ʻIsileli, naʻe haʻu ki ʻIsipite; ʻae tangata kotoa pē mo ʻene kau nofoʻanga naʻe haʻu mo Sēkope.
Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си:
2 Ko Lupeni mo Simione, mo Livai, mo Siuta,
Рувим, Симеон, Левий и Юда,
3 Mo ʻIsaka, mo Sepuloni, mo Penisimani,
Исахар, Завулон, и Вениамин,
4 Mo Tani, mo Nafitali, mo Kata, mo ʻAseli.
Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5 Pea ko e fānau kotoa pē naʻe tupu ʻia Sēkope, ko e laumālie ʻe toko fitungofulu: he naʻe ʻi ʻIsipite ʻa Siosefa.
Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет.
6 Pea naʻe pekia ʻa Siosefa, mo hono kāinga kotoa pē, mo e toʻutangata kotoa pē ko ia.
И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
7 Pea naʻe fanafanau ʻae fānau ʻa ʻIsileli, ʻo tupu pe ʻo tokolahi ʻaupito, ʻonau hoko ʻo mālohi ʻaupito: pea naʻe fonu ʻae fonua ʻiate kinautolu.
А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях.
8 Pea naʻe toki hoko ʻae tuʻi foʻou ke pule ki ʻIsipite, ʻaia naʻe ʻikai te ne ʻilo ʻa Siosefa.
Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
9 Pea pehē ʻe ia ki hono kakai, “Vakai, ko e kakai ʻae fānau ʻa ʻIsileli, ʻoku tokolahi hake, pea ʻoku mālohi ʻiate kitautolu:
И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
10 Ko eni, ke tau fai fakapotopoto kiate kinautolu; telia naʻa nau tupu ʻo tokolahi, pea ʻe hoko ʻo pehē, ʻoka hoko ha tau, tenau kau mo hotau fili, ʻo tauʻi ʻakitautolu, pea ʻe hiki ai ʻakinautolu mei he fonua.”
елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
11 Ko ia naʻa nau fakanofo ai ʻae kau enginaki ngāue ke fakamamahi ʻaki ʻakinautolu ʻa ʻenau ngaahi kavenga. Pea naʻa nau ngaohi ʻae kolo tukungakoloa ʻe ua moʻo Felo; ko Pitomi, mo Lamisisi.
Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
12 Ka neongo ʻae ʻāsili fakamamahi ʻakinautolu, naʻa nau tupu pe ʻo fuʻu tokolahi hake. Pea naʻe mamahi ʻakinautolu koeʻuhi ko e fānau ʻa ʻIsileli.
Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните.
13 Pea naʻe houtonga ʻae fānau ʻa ʻIsileli ʻe he kakai ʻIsipite.
Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14 ʻO nau fakamamahiʻi ʻenau moʻui ʻi he [ngāue ]pōpula ki he kelepulu, mo e makaʻumea, mo e ngāue kehekehe ʻi he ngoue: ko e ngāue kotoa pē ʻaia naʻa nau pule kenau fai, naʻe fakamamahi.
огорчаваха живота им с тежка работа, да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15 Pea naʻe fekau ʻe he tuʻi ʻo ʻIsipite ki he kau māʻuli ʻoe kakai Hepelū, ko e hingoa ʻoe tokotaha ko Sifila, mo e hingoa ʻoe tokotaha ko Piua:
При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
16 ʻO ne pehē, “ʻOka mo ka fai ʻae ngāue ʻae māʻuli ki he kau fefine Hepelū, ʻo mamata ki heʻenau fāʻele; kapau ko e tama tangata, te mo tāmateʻi ia: pea kapau ko e taʻahine, pea ʻe moʻui ia.”
Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17 Ka naʻe manavahē ʻae ongo māʻuli ki he ʻOtua, pea naʻe ʻikai te na fai ʻo hangē ko e fekau ʻae tuʻi ʻo ʻIsipite kiate kinaua, ka naʻa na fakamoʻui ʻae fānau tangata.
Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетския цар, а оставяха живи мъжките деца.
18 Pea fekau ʻe he tuʻi ʻo ʻIsipite ke haʻu ʻae ongo māʻuli, ʻo ne pehē kiate kinaua, “Ko e hā kuo mo fai ai ʻae meʻa ni, pea kuo mo fakamoʻui ʻae fānau tangata?”
Тогава египетския цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
19 Pea talaange ʻe he ongo māʻuli kia Felo, “Koeʻuhi ʻoku ʻikai tatau ʻae kau fefine Hepelū mo e kau fefine ʻIsipite; he ʻoku nau mālohi, pea ʻoku nau fāʻeleʻi ʻi he teʻeki ai hoko atu ʻae kau māʻuli kiate kinautolu.”
И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
20 Ko ia naʻe fai lelei ʻe he ʻOtua ki he ongo māʻuli: pea naʻe tupu pe ʻae kakai, ʻo fakaʻaʻau ʻo mālohi lahi.
Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
21 Pea ko e meʻa ʻi he manavahē ʻae kau māʻuli ki he ʻOtua, ko ia naʻa ne fakatupu ai hona fale.
И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
22 Pea naʻe fekau ʻe Felo ki hono kakai kotoa pē, ʻo pehē, “Ko e fānau tangata kotoa pē ʻoku fāʻeleʻi te mou lī ia ki he vaitafe, pea ko e fānau fefine kotoa pē te mou fakamoʻui.”
Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил, а всяка дъщеря оставяйте жива.
