சங்கீதம் 104
1 ௧ என் ஆத்துமாவே, யெகோவாவைப் போற்று; என் தேவனாகிய யெகோவாவே, நீர் மிகவும் பெரியவராக இருக்கிறீர்; மகிமையையும் மகத்துவத்தையும் அணிந்துகொண்டிருக்கிறீர்.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 ௩ தமது மேல்வீடுகளைத் தண்ணீர்களால் மேல்தளமாக்கி, மேகங்களைத் தமது இரதமாக்கி, காற்றினுடைய இறக்கைகளின்மேல் செல்லுகிறார்.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 ௯ அவைகள் திரும்பவும் வந்து பூமியை மூடிக்கொள்ளாதபடி கடக்காமல் இருக்கும் எல்லையை அவைகளுக்கு ஏற்படுத்தினீர்.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 ௧௧ அவைகள் வெளியின் உயிர்களுக்கெல்லாம் தண்ணீர் கொடுக்கும்; அங்கே காட்டுக்கழுதைகள் தங்களுடைய தாகத்தைத் தீர்த்துக்கொள்ளும்.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 ௧௩ தம்முடைய மேல்வீடுகளிலிருந்து மலைகளுக்குத் தண்ணீர் இறைக்கிறார்; உமது செயல்களின் பயனால் பூமி திருப்தியாக இருக்கிறது.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 ௧௪ பூமியிலிருந்து ஆகாரம் உண்டாகும்படி, அவர் மிருகங்களுக்குப் புல்லையும், மனிதருக்கு உபயோகமான பயிர்வகைகளையும் முளைப்பிக்கிறார்.
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 ௧௫ மனிதனுடைய இருதயத்தை மகிழ்ச்சியாக்கும் திராட்சைரசத்தையும், அவனுக்கு முகக்களையை உண்டாக்கும் எண்ணெயையும், மனிதனுடைய இருதயத்தை ஆதரிக்கும் உணவையும் விளைவிக்கிறார்.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 ௨௪ யெகோவாவே, உமது செயல்கள் எவ்வளவு திரளாக இருக்கிறது! அவைகளையெல்லாம் ஞானமாகப் படைத்தீர்; பூமி உம்முடைய பொருட்களினால் நிறைந்திருக்கிறது.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 ௨௫ பெரிதும் அகலமுமான இந்த கடலும் அப்படியே நிறைந்திருக்கிறது; அதிலே வாழும் சிறியவைகளும் பெரியவைகளுமான கணக்கில்லாத உயிர்கள் உண்டு.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 ௨௮ நீர்கொடுக்க, அவைகள் வாங்கிக்கொள்ளும்; நீர் உம்முடைய கையைத் திறக்க, அவைகள் நன்மையால் திருப்தியாகும்.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 ௨௯ நீர் உமது முகத்தை மறைக்க, திகைக்கும்; நீர் அவைகளின் சுவாசத்தை வாங்கிக்கொள்ள, அவைகள் இறந்து, தங்களுடைய மண்ணுக்குத் திரும்பும்.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 ௩0 நீர் உம்முடைய ஆவியை அனுப்பும்போது, அவைகள் உருவாக்கப்படும்; நீர் பூமி அனைத்தையும் புதிதாக்குகிறீர்.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 ௩௩ நான் உயிரோடிருக்கும்வரை என்னுடைய யெகோவாவைப் பாடுவேன்; நான் உயிரோடிருக்கும்வரையும் என் தேவனைப் புகழ்ந்து பாடுவேன்.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 ௩௫ பாவிகள் பூமியிலிருந்து மறைந்து, துன்மார்க்கர்கள் இனி இல்லாமற்போவார்கள். என் ஆத்துமாவே, யெகோவாவைப் போற்று, அல்லேலூயா.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
