< Mga Awit 129 >
1 “Mula pa ng aking kabataan madalas akong lusubin nila,” hayaang sabihin ng Israel.
Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),
2 “Mula pa ng aking kabataan, nilusob nila ako, pero hindi nila ako natalo.
Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.
3 Inararo ng mga mang-aararo ang aking likuran; gumawa (sila) ng mahabang ukit na daan.
Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.
4 Si Yahweh ay matuwid, pinutol niya ang mga lubid ng masama.”
Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Nawa malagay silang lahat sa kahihiyan at tumalikod silang mga napopoot sa Sion.
Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.
6 Nawa maging tulad (sila) ng mga damo na nasa bubungan na nalalanta bago pa ito lumago,
Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,
7 na hindi na maaaring punuin ang kamay ng manggagapas o ang dibdib nilang nagtatali ng mga bungkos.
С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Nawa huwag sabihin ng mga dumadaan, “Nawa ang pagpapala ni Yahweh ay sumainyo; pinagpapala namin kayo sa pangalan ni Yahweh.”
Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!