Psaltaren 74
1 En sång av Asaf. Varför, o Gud, har du så alldeles förkastat oss, varför ryker din vredes eld mot fåren i din hjord?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Tänk på din menighet, som du i fordom tid förvärvade, som du förlossade, till att bliva din arvedels stam; tänk på Sions berg, där du har din boning.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Vänd dina steg till den plats där evig förödelse råder; allt har ju fienden fördärvat i helgedomen.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Dina ovänner hava skränat inne i ditt församlingshus, de hava satt upp sina tecken såsom rätta tecken.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Det var en syn, såsom när man höjer yxor mot en tjock skog.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Och alla dess snidverk hava de nu krossat med yxa och bila.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 De hava satt eld på din helgedom och oskärat ända till grunden ditt namns boning.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 De hava sagt i sina hjärtan: "Vi vilja alldeles kuva dem." Alla Guds församlingshus hava de bränt upp här i landet.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Våra tecken se vi icke; ingen profet finnes mer, och hos oss är ingen som vet för huru länge.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Huru länge, och Gud, skall ovännen få smäda och fienden oavlåtligen få förakta ditt namn?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Varför håller du tillbaka din hand, din högra hand? Drag den fram ur din barm och förgör dem.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Gud, du är ju min konung av ålder, du är den som skaffar frälsning på jorden.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Det var du som delade havet genom din makt; du krossade drakarnas huvuden mot vattnet.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Det var du som bräckte Leviatans huvuden och gav honom till mat åt öknens skaror.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Det var du som lät källa och bäck bryta fram; du lät ock starka strömmar uttorka.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Din är dagen, din är ock natten, du har berett ljuset och solen.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Det är du som har fastställt alla jordens gränser; sommar och vinter äro skapade av dig.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Så tänk nu på huru fienden smädar HERREN, och huru ett dåraktigt folk föraktar ditt namn.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Lämna ej ut åt vilddjuren din turturduvas själ; förgät icke för alltid dina betrycktas liv.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Tänk på förbundet; ty i landets smygvrår finnes fullt upp av våldsnästen.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Låt icke den förtryckte vika tillbaka med blygd, låt den betryckte och den fattige lova ditt namn.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Stå upp, o Gud; utför din sak. Betänk huru du varder smädad hela dagen av dåren.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Glöm icke bort dina ovänners rop, dina motståndares larm, som alltjämt höjes.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
